Определение № 496 от 24.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2339/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу решение № 289/14.02.14г., постановено по гр.д.№ 1800/13г. от Софийския апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение от 19.01.13г. по гр.д.№ 13831/11г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на М. А. К., [населено място] обезщетение за неимуществени вреди допълнително в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва от 24.08.08г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за заплащане на сумата от 4359.33 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.10.11г. и мораторна лихва върху тази сума за периода от 19.10.08г. до 19.10.11г. в размер на 1499.59 лв. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо в частта за присъдената мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. за периода преди 19.10.08г., както и неправилно в останалите обжалвани части, като въвежда основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ответникът М. А. К., [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и имуществени вреди (разходи за лечение, медикаменти и помощни санитарни материали), вследствие на настъпили при ПТП на 24.08.08г. травматични увреждания. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел болките и страданията на пострадалия, вида и характера на уврежданията - многобройни и разнородни травматични увреждания, обосноваващи пълна безпомощност в началния момент на лечение на черепно-мозъчната травма и на счупванията на кости, трудния процес на възстановяване, съпроводен с няколкократни оперативни интервенции, остатъчни ограничения в движението на пострадалите горен и долен крайник, намалена хватателна сила на дясната ръка и козметични белези, трудно съсредоточаване, както и липсата на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване в частта по присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Касаторът поставя въпроси относно предмета и обема на дължимата защита, мотивите на съда в частта по доводите и възраженията на страните и по защитните им позиции, излагането на съображения само в особеното мнение и за приложението на чл.43, т.2 и т.5 ЗДП. Въведен е и въпросът дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди поради неявяване на кандидатстудентски изпит. Отговорите на процесуалните въпроси произтичат пряко от нормите на ГПК и по същите е налице практика на ВКС. Тези въпроси са поставени общо и по същество представляват оплакване за необоснованост на въззивното решение относно приетите за установени факти и обстоятелства по спора. Евентуалната необоснованост обжалвания съдебен акт не е основание за допускане на касационно обжалване, след като не е обвързана с нарушение на конкретна процесуална норма, която да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът за приложението на разпоредбата на ЗДП е относим към възражението на застрахователя за наличието на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тълкуването, което дава касатора в жалбата, предполага и наличието на установени по делото факти (продължение на тротоарите), докато в случая мястото на произшествието е извън населено място. Действително в мотивите на решението е коментирана невъзможността на пострадалия да се яви на кандидатстудентски изпит, но това обстоятелство не е прието за обуславящо при определяне на обезщетението за неимуществени вреди – отчетено е единствено трудното съсредоточаване вследствие на увреждането. В този смисъл обезщетението за неимуществени вреди е определено по критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Касаторът е въвел довод и за недопустимост на въззивното решение в частта за присъдената лихва. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. за периода от 24.08.08г. до 19.10.08г. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд