Определение № 1926 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 349/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. И. Т. срещу решение № 348 от 10.10.2024 г. по т. д. 399/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 34 от 20.06.2024 г. по т. д. № 53/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което са отхвърлени предявените от Г. И. Т. срещу „Търговия К“ ООД искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения на общо събрание на съдружниците, взети на 14.09.2023 г., както следва: по т. 1 - Приема доклада на управителя за 2022 г.; по т. 2 - Приема ГФО за 2022 г.; по т. 3 - Освобождава от отговорност управителя В. Й. за стопанската 2022 г.; по т. 4 - Задължава съдружниците да посочат електронен адрес, на който ще получават покани за общо събрание и друга кореспонденция, свързана с дейността на дружеството. За целта всеки съдружник попълва заявление, в което посочва на какъв електронен адрес ще получава информация, вайбър, уатсап, месинджър или СМС…; по т. 5 - Упълномощава управителя да продава изброените недвижими имоти, като се стреми да постигне максимално високи продажни цени. Цените на имотите не могат де бъдат по ниски от данъчната оценка, като са описани имотите, предмет на продажба – 10 бр. с идентификатор и квадратура; по т. 6 - Не разпределя печалба за дивиденти за стопанската 2022 г., цялата печалба остава като резерв в дружеството.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че неправилно въззивният съд е приложил нормата на чл. 137, ал. 2 ТЗ, като вместо при доказаното по делото нарушение на последната императивна законова разпоредба да отмени оспорените решения на ОС, е извършвал изчисления какви биха били решенията, ако ищецът бе допуснат да гласува съобразно реално притежаваните от него дялове. Изтъква, че с последното въззивният съд е нарушил и указанията по задължителната съдебна практика по ТР 1/2002 г. по описа на ОСГК на ВКС, като е извършил преценка не за законосъобразността, а за целесъобразността на взетите решения. Сочи, че съдът неправилно е приложил и материалната разпоредба на чл. 123 ТЗ, като не е зачел неотменимото неимуществено право на съдружника да бъде информиран по всички въпроси, свързани с дейността на дружеството. Счита, че съдът не е изпълнил и задължението си да прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да бъдат уважени предявените искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ и да му бъдат присъдени разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли съдът, след като констатира съществено противоречие на решение на ОС на ООД с императивна правна норма, в случая с нормата на чл. 137, ал. 2 ТЗ, да приеме, че исковата претенция с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ се явява основателна и следва да бъде уважена и да постанови решение в този смисъл? Нарушаването на нормите за кворум при вземане на решения от ОС на ООД достатъчно ли е само по себе си за отмяна на решението, взето при нарушение на тези норми?

2. Може ли да се приеме при вземане на решение от ОС на ООД за продажба на недвижими имоти, че с посочване само на идентификатора и площта на недвижимите имоти е изпълнено законовото изискване на чл. 123 ТЗ съдружникът да бъде информиран за дружествените работи? Следва ли при вземане на решение от ОС за продажба на недвижими имоти и то особено когато се касае за всички недвижими имоти, собственост на ООД, материалите за общото събрание да съдържат икономически и финансов анализ защо се налага извършването на тези продажби? Следва ли да се приеме, че липсата на такъв анализ нарушава правото на съдружника да бъде информиран и на базата на тази информация да прецени за какво решение да гласува?

Поддържа, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, „Търговия К“ ООД, с депозиран писмен отговор изразява становище за основателност на жалбата и заявява, че признава исковете.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е намерил, че от приетите като писмени доказателства покани за свикване на процесното общо събрание на съдружниците на ответното дружество се установява, че съдружниците са уведомени по реда на чл. 11, ал. 3 от действащия дружествен договор. Посочил е, че от показанията на разпитания свидетел Н. Д. Ч., които са единствени и не са противоречиви, се установява, че докладът на управителя и ГФО за 2022 г. са били на разположение на съдружниците в офиса на дружеството, където е виждал тези документи, а на бюрото на управителя се е намирал списък на обектите на дружеството, с идентификатори и квадратури, като от началото на 2008 г. съдружниците с голямо болшинство приемали решения за продажби на конкретни имоти, описвани при провеждането на общото събрание. Изтъкнал е, че в чл. 123 ТЗ са посочени правата на съдружника, включително правото му да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството. Отчел е специалната уредба на процедурата за свикване на общо събрание на съдружниците - в чл. 138 ТЗ са посочени случаите, когато то се свиква, както и лицата, които могат да сторят това, а в чл.139, ал.1 ТЗ – начинът на свикване – с писмена покана, в която е посочен дневният ред, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. Приел е, че в чл. 11, ал. 3 от дружествения договор е възпроизведена нормата на закона, която е с диспозитивен характер, и че изискванията са спазени, установимо от приетите по делото писмени покани. Изтъкнал е, че не е необходимо да има други писмени документи, вкл. и да се съдържа проект за бъдещите решения с евентуални варианти, както и икономическа обосновка за вземане на решенията от дневния ред, като част от материалите, оставени на разположение в канцеларията на дружеството преди събранието, тъй като липсват норми в закона и уредба в дружествения договор, които да предвиждат това. По тези доводи е намерил за неоснователно оплакването на ищеца за нарушение на правото на информираност при вземането на решение за продажба на недвижими имоти, поради липса на материали на разположение на съдружниците преди събранието, съдържащи икономическа обосновка на решението за продажба на дружествени имоти. Допълнил е, че и без да е насрочено събрание, съдружникът има право да се информира за състоянието на дружествените работи, като е отчел, че няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства, обосноваващи несъобразяване с нормата на чл. 123 ТЗ.

По второто поддържано основание за незаконосъобразност на решенията, основано на притежаваните от ищеца дружествени дялове, е приел, че в списъка на съдружниците, приложен към протокола на събранието, е посочено, че ищецът притежава 5 дружествени дяла. Изтъкнал е, че от приложените договори за покупко-продажба на дружествени дялове към исковата молба е видно, че ищецът е закупил 740 дяла на 10.09.2021 г., а впоследствие още 16 дяла, или има общо 761 дяла. Намерил е, че прехвърлянето на дяловете е в съответствие с предвиденото нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на договорите, извършени едновременно, като страните по договорите са съдружници, които могат помежду си да си прехвърлят свободно дружествените си дялове и по отношение на тях не се изисква специалната декларация по чл. 129, ал. 2, изр. 2 ТЗ. Подчертал е, че отрицателната предпоставка по посочената разпоредба се отнася само при прехвърляне на дружествени дялове на трети лица, изводимо от целта на закона за защита на интересите на работниците и служителите в дружеството, както и на фиска, а и от граматическото тълкуване, според което прехвърлянето между съдружници се извършва свободно. Позовал се е на задължителното тълкуване, дадено с т. 7.3 от Тълкувателно решение № 1/2023 г. по описа на ОСТК на ВКС, и счел, че прехвърлянето има действие по отношение на съдружниците, считано от момента на сключването на всеки един договор, както и че размерът на дяловете не е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър по партидата на дружеството, съгласно нормата на чл. 119 ТЗ, вр. чл. 115 ТЗ, а е част е от задължителното съдържание на дружествения договор, който се обявява. По тези мотиви е приел, че ищецът Г. Т. към датата на ОС е притежавал 761 дяла, като наложеният запор върху дяловете на продавача е без значение, тъй като е осъществен след извършеното прехвърляне.

Въззивният съд е съобразил, че останалите съдружници, присъствали на събранието, а именно В. Й. – 1, Н. Ч. – 914, Г. М. – 9, К. А. – 9, Н. И. - 12, Д. Й. – 543, К. Й. – 1566, имат общо 3106 дружествени дяла, съгласно приложения списък на съдружниците. Намерил е, че в тях са отчетени дружествените дялове, които са придобили вследствие решение на общо събрание от 16.06.2022 г. поради изключване на съдружника Р. Б., а именно Г. М. – 2, К. А. – 14, Н. И. – 3, Д. Й. – 126, К. Й. – 365, или общо 510, като след приспадането им от 3106 се получават 2596 дяла.

Заключил е, че по делото се установява, че е допусната неточност при определянето на гласовете в общото събрание, съгласно чл. 137, ал. 2 ТЗ. Подчертал е, че следва да се извърши преценка за това дали допуснатото нарушение е довело до нарушаване на мнозинството при вземането на решенията от съдружниците. Посочил е, че в дружествения договор съдружниците не са предвидили мнозинство при вземането на решенията, поради което намира приложение нормата на чл. 137, ал. 3 ТЗ, или решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от дневния ред, с които се приема доклада на управителя за 2022 г., ГФО за 2022 г., и се освобождава от отговорност управителят В. Й. за стопанската 2022 г., както и по т. 6 за разпределение на печалбата, се вземат с мнозинство повече от половината от капитала - чл. 137, ал. 3 ТЗ. Намерил е, че при отчитане на притежаваните от съдружника Г. Т. дружествени дялове не се установява нарушение на предвиденото мнозинство /както при 3200 гласове, съответни на капитала на дружеството, така и при представените гласове на събранието/. Изтъкнал е, че решението по т. 4 - за изменение на дружествения договор е съответно на чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ и се взема с мнозинство повече от ѕ от капитала, а решението по т. 5 - за отчуждаване на недвижими имоти е съответно на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и се взема с мнозинство повече от Ѕ от капитала. Подчертал е, че при вземането на решения по т. 4 и т. 5 са гласували всички присъстващи, вкл. и ищецът, като няма съдружници, които са против тези решения, както и въздържали се при гласуването, поради което е заключил, че за тях е спазено предвиденото в закона мнозинство. Допълнил е, че решението за отчуждаване на недвижими имоти има значение единствено в отношенията между дружеството и управителя, като липсата му може да бъде единствено основание за ангажиране на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ за причинени на дружеството вреди.

Обобщил е, че въпреки неточното отразяване на гласовете на съдружниците, това не се е отразило на мнозинството при взимането на оспорените с иска по чл. 74 ТЗ решения на ОС, поради което решенията не могат да бъдат отменени на това основание.

По тези мотиви е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос в частта си относно приложението на чл. 139, ал. 1 ТЗ и изискуем кворум не отговаря на изискването да е обусловил правната воля на съда, доколкото не съответства на решаващата дейност на въззивния съд и въвежда фактически и правни положения, невъзприети от въззивния съд. Съдът не е излагал мотиви нито относно изискуемия кворум за провеждане на ОС, нито е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ при връчване на поканата за свиканото ОС на ищеца.

Останалата част на въпроса, касаеща последиците от установеното нарушение на нормата на чл. 137, ал. 2 ТЗ – отчитането на различен брой гласове от реално притежаваните от ищеца при гласуването му на процесното ОС, е относима към решаващите изводи на въззивния съд, но касаторът не обосновава сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираното в изложението решение № 84 от 05.06.2014 г. по т. д. 1220/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО касае приложението на чл. 139, ал. 1 ТЗ при въведено и установено по делото оплакване за нередовно уведомяване на съдружника за свикване на ОС и е неотносимо към изводите на въззивния съд. Неотносима е и останалата цитирана практика, изключваща съдебния контрол относно целесъобразността на взетите решения от ОС, доколкото въззивният съд не е излагал мотиви в тази насока.

На настоящия състав на съда е служебно известна практиката по решение № 123 от 06.07.2016 г. по т. д. 239/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и решение № 127 от 10.02.2015 г. по т. д. 3197/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, съобразно която неправилната преценка досежно законосъобразното упражняване на правото на глас от съдружниците в ООД, включително броя на упражнените гласове, е от значение за законосъобразността на ветите решения само и доколкото е от значение за спазването на изискуемото съобразно закона и дружествения договор мнозинство за вземане на решенията. Въззивният съд не се е отклонил от тази утвърдена практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.

Вторият поставен от касатора въпрос е релевантен, доколкото е обсъждан и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но касаторът не обосновава сочените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въззивното решение е постановено в унисон с цитираната и от самия касатор съдебна практика по определение № 447 от 22.07.2015 г. по т. д. 2644/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 286 от 28.02.2002 г. по гр. д. 1096/2001 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и определение № 932 от 17.12.2012 г. по т. д. 291/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с която е прието, че правото на съдружника по чл. 123 ТЗ включва в съдържанието си правото на достъп до дружествените книжа, съхранявани в офиса на дружеството, и на информация за въпросите, свързани с дейността на дружеството, както и задължение на дружеството да предостави на съдружника достъп до документацията си, но не и задължение за създаване и предаване на паралелна документация или на оригинали или копия от самата документация. Въззивният съд се е съобразил с цитираната утвърдена съдебна практика, като е изтъкнал, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че относимата документация във връзка с всички точки от дневния ред на свиканото общо събрание е била налична и достъпна в офиса на дружеството, като ищецът нито твърди, нито доказва да е искал, но да му е отказан достъп до същата. Въззивният съд се е съобразил и с възприетото в горецитираната практика разрешение, че за дружеството е налице задължение за предоставяне на достъп до наличната документация и съдържащата се в нея информация, а не за създаване на нови документи или връчване на преписи от съществуващите на съдружниците.

Наличието на утвърдена и непротиворечива съдебна практика по правния въпрос, с която въззивният съд се е съобразил, изключва допускането на въззивното решение до касация при сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не е направил искане и не доказва извършването на разноски и такива няма да бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение