Определение № 491 от 29.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Р. А. Х., действаща чрез пълномощника си С. И. Х. е подала частна жалба срещу разпореждане № 3177 от 20.07. 2010 г., с което е върната частната й касационна жалба срещу определение № 1475 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 510 от 2010 г. на Окръжен съд ,[населено място]. Не прави конкретни оплаквания за незаконосъобразност, но счита ,че разпореждането и определенията на съдилищата са неаргументирани поради което е налице отказ от правосъдие. Ответникът В. А. Ю. не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но е неоснователна. Касаторката е подала искова молба по чл.108 ЗС срещу В. А. Ю., с която претендира ревандикация на част от урегулиран поземлен имот. С разпореждане № 820 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 280 от 2010 г. на П. районен съд тази искова молба е оставена без движение като е указано, че следва да се съобрази с изискването на закона и са посочени три пункта, по които молбата не съответства на чл.127, ал.1 ГПК. Ищцата не е отстранила изцяло нередовността, а с молба от 10.05.2010 г. е заявила свое становище по дадените указания, включително и по индивидуализация на претендираната реална част от урегулирания поземлен имот. Поради процесуалното й бездействие с определение № 240 от 17.05.2010 г. производството по делото е прекратено. Срещу това определение е подадена частна жалба и с определение № 1475 от 23.06.2010 г. по ч. гр.д. № 510 от 2010 г. е потвърдено определението на първостепенният съд. И в двете определения е посочено, че с исковата молба следва да се рамкира въведеното спорно право, включително и чрез точната индивидуализация на имота, които се претендира още повече, че се касае до реална част от урегулиран поземлен имот. Едва в частната касационна жалба Х. посочва, че е заявила ревандикация на 150 кв.м., които са разположени от лицето към дъното на имота, но ВКС няма компетентността да поправи исковата молба, а разглежда само правилността на атакуваните съдебни актове. Срещу определението на въззивният съд също е подадена частна касационна жалба, към която обаче не е представено изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Жалбата е оставена без движение и отново не е приведена в указания срок в съответствие с изискването на закона. Защитата на претендираното материално право се осигурява при строго спазване на процесуалните правила, което в случая жалбоподателката не е сторила. Атакуваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,