Определение № 3431 от 17.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2675/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от представителя на „СПИРО“ ЕООД ЕИК[ЕИК]-с. Осина, Общ. С., обл.Б. срещу определение № 252/21.06.2024 г. по ч.гр.д. №224/2024 на Смолянски окръжен съд, Първи възз. с-в, с което е потвърдено определение №110/29.03.2024 г. по гр.д. №17/2024 на РС-Девня. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1 ГПК-. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е в законовия срок, но срещу неподлежащ на обжалване, съгласно чл.280 ал.3 ГПК т.1 съдебен акт, с който въззивният съд се е произнасял по ИМ по иск по чл.55 ал.1 ЗЗД с цена 3900 лева, т.е под уредените в цитираната процесуална разпоредба минимуми за допустимост на въззивното обжалване.Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че настоящата ЧКЖ е недопустима, съгласно чл.274 ал.4 ГПК във връзка с чл.280 ал.3, т.1 ГПК поради което