Определение № 885 от 26.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2314/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение № 193/19.04.2022г. по възз.т.д.№ 617/2021г. на Апелативен съд - Пловдив е отменено решение № 260131/26.11.2020г. по т.д. № 169/2018г.на ОС - Стара Загора, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 260034/29.01.2021г., за признаване за установено, че „Петрол Холдинг” АД /н /не дължи на „Еранс Холдингс Лимитид“ вземане в размер на 6 267 250,46 евро, с левова равностойност 12 257 676,47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.д. № 4936/2011г. на СГС, 6-8 състав (т.36 от списъка на приетите вземания); вземане в размер на 6 597 878,23лв., представляващо лихва за забава върху обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.д. № 4936/2011г. на СГС, 6-8 състав (т.37 от списъка от списъка на приетите вземания); вземане в размер на 738 110,39лв., представляващо съдебни разноски, установени с решение по т.д. № 4936/2011г. на СГС, 6-8 състав (т.38 от списъка от списъка на приетите вземания) и вземане в размер на 34 319,11лв., представляващо съдебни разноски в производството по т.д. № 83/2014г. на Окръжен съд - Стара Загора (т.39 от списъка от списъка на приетите вземания), и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на „Ню-Ко Загора“ЕООД против „Еранс Холдингс Лимитид“ за признаване за установено по отношение на длъжника „Петрол Холдинг” АД /н /, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност несъществуването на посочените вземания на „Еранс Холдингс Лимитид“. Срещу решение № 193/19.04.2022г. по възз.т.д.№ 617/2021г. на Апелативен съд - Пловдив са постъпили касационни жалби от ищеца „Ню-Ко Загора“ЕООД, подадена чрез адв.М. С., и от длъжника „Петрол Холдинг“ АД/н/, подадена чрез адв.О. Ш.. В касационната жалба на ищеца „Ню-Ко Загора“ЕООД са поддържани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. В нея се поддържа, че в чл.691 ТЗ са изрично определени подлежащите на оспорване вземчания в производството по несъстоятелност, като, по аргумент на противното, вземанията, които са установени със съдебно решение между длъжника и кредитора преди откриване на производството по несъстоятелност и без участието на синдика, подлежат на оспорване, като при оспорването съдът не е обвързан от формираната сила на пресъдено нещо.Касаторът счита, че, като е приел обратното, съдът е нарушил не само разпоредбата на чл.691 ТЗ, придавайки й смисъл, противоречащ на основните принципи на правовата държава, но е нарушил и нормите на чл.297-299 ГПК, като е счел, че е задължен да зачете влязлото в сила решение извън пределите на формираната сила на пресъдено нещо.Наред с това, в касационната жалба на ищеца се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.235 и чл.236 ГПК, тъй като според касатора липсват конкретни и логически обосновани мотиви по направените от него своевременно правоизключващи и правопогасяващи възражения.В тази връзка посочва, че липсва връзка между приетото във въззивното решение, че не са настъпили обстоятелства след постановяване на влязлото в сила решение на СГС, с направената преди това констатация, че искът е основан и на твърденията на ищеца-кредитор за несъществуване на установените с влязлото в сила решение вземания, тъй като след това те са уредени с извънсъдебно споразумение. Наред с това, касаторът поддържа, че съдът не е изложил мотиви и във връзка с направения от него извод, че мотивната част на решението на СГС изключва воденето на симулативен процес и не е пояснил каква е връзката на този извод с постановения краен резултат. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за уважаване на предявените отрицателни установителни искове и за присъждане на разноски. В приложеното към нея изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1.За съотношението между силата на пресъдено нещо, обвързваща само страните по конкретното дело – чл.298, ал.1 ГПК, и зачитането на влязлото в сила решение от съдилищата и другите държавни органи – чл.297 ГПК спрямо третите лица, които не са били страни по делото и не са обвързани от формираната сила на пресъдено нещо. 2.Дали следва да бъде зачетено влязло в сила, предхождащо несъстоятелността, решение относно оспорваното вземане при разглеждането на иск по чл.694 ТЗ, предявен от оспорващ кредитор? 3.За противопоставимостта на съдебното решение на трети лица. По тези въпроси касаторът се позовава на определение № 465/11.08.2017г. по ч.т.д.№ 1224/2017г., II т.о., решение № 316/26.02.2015г. по гр.д.№ 1109/2012г., решение № 44/271.07.2015г. по т.д.№ 4619/2013г., II т.о., и т.4 на ТР № 1/07.03.2019г. по тълк.д.№1/2018г. на ОСТК на ВКС 4.За задължението на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните. Касаторът счита, че даденото разрешение е в противоречие с решение № 411/27.10.2011г. по гр.д.№ 1857/2010г., IV г.о., решение № 65 /30.07.2014г. по т.д.№ 1656/2013г., II т.о., решение № 10/01.02.2012г. по гр.д.№ 130/2011г., I г.о., и решение № 341/11.11.2011г. по гр.д.№ 992/2010г., I г.о. 5.За необходимостта от мотивиране на съдебния акт. По него касаторът се позовава на ППВС № 1/13.07.1953г., т.2 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по чл.290 ГПК решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г., решение № 100/08.07.2020г. по гр.д.№ 4564/2019г., IV г.о., решение № 12/26.03.2019г. по т.д. № 606/2018г. I т.о. Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обосновано с необходимостта от „даване на систематизирано, и комплексно задължително тълкуване“, по следния процесуалноправен въпрос: 6.За силата на пресъдено нещо на съдебно решение, постановено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в производството по иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, и възможностите за оспорване на съдебно установени права, произтичащи от чл.691 ТЗ.Дали и как трябва да бъде зачетена от съда в производството по такъв иск силата на пресъдено нещо, формирана между длъжника и кредитора по спорното вземане, и в какво се изразяват възможностите за оспорване на вземането от ищеца при иск, предявен от друг кредитор? Същевременно се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл. посл.ГПК – очевидна неправилност.Приложното му поле е обосновано от касатора с доводи, че въззивното решение е житейски и правно нелогично и противоречи на основополагащи за съдопроизводството правила. В подадения чрез адв.Т. Т. и адв.Т. Г. писмен отговор „Еранс Холдингс Лимитид“, със седалище и адрес на управление Никозия, Кипър, регистрирано в регистъра на дружествата под № НЕ234124, представлявано от Г. К. и М. М., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на ищеца.Претендира за присъждане на разноски в касационното производство. Не е постъпил в срок писмен отговор от „Петрол Холдинг“ АД/н/. В подадената чрез адв.О. Ш. касационна жалба на „Петрол Холдинг“ АД/н/ са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 3 ГПК - неправилност, поради нарушение на закона и необоснованост. Релевирани са доводи, че, съгласно чл.298 ГПК, силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по т.д.№ 4936/2011г. на СГС не се разпростира върху кредиторите на „Петрол Холдинг“ АД/н/, както и, че производството по чл.694 ТЗ и производството по т.д.№ 4936/2011г. на СГС имат различни правни основания.Касаторът поддържа, че, тъй като в императивната норма на чл.691 ТЗ законодателят изрично е посочил кои вземания са оспорими, по аргумент на противното, всички вземания, които не отговарят на императивните критерии на чл.691 ГТЗ са оспорими в производството по несъстоятелност. Отделно от това, касаторът счита, че в случая са от значение и обстоятелствата, при които решението на СГС е влязло в сила, а именно във връзка с оттеглянето на подадената от „Петрол Холдинг“ АД въззивна жалба от новия изпълнителен директор на дружеството. Основано на тези доводи, искането за отмяна на обжалваното решение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1, на чл.280, ал.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1.Следва ли съдът да зачете във висящо производство силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, когато не е налице идентичност между страните в двете производства( висящото и приключилото)? 2.Във висящо производство следва ли да бъде обвързано със силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение трето лице, което не е било страна и не е участвало в приключилото с влязлото в сила решение производство? Касаторът счита, че даденото разрешение е в противоречие с ТР № 1/07.03.2019г. по тълк.д.№ 1/2018г. на ОСТК на ВКС и с постановените по чл.290 ГПК решение № 133/14.03.2011г. по гр.д.№ 2020/2009г., I г.о., решение № 8/26.07.2011г. по гр.д.№ 115/2010г., III г.о., решение № 378/28.07.2010г. по гр.д.№ 148/2009г., IV г.о., и определение № 425/07.06.2016г. по т.д.№ 639/2015г., II т.о. Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 3.Следва ли да бъде зачетено влязло в сила, предхождащо несъстоятелността, решение относно оспорваното вземане при разглеждането на иск по чл.694 ТЗ, предявен от кредитор с прието и неоспорено вземане, когато е налице индиция за провеждане на симулативен процес между несъстоятелния длъжник и един кредитор преди откриване на производството по несъстоятелност? 4.Допустимо ли е приложение на общата разпоредба на чл.297 ГПК в производство по чл.694 ТЗ, в което кредитор с прието и неоспорено вземане е оспорил вземане, предявено от друг кредитор въз основа на влязло в сила решение, постановено преди откриване на производството по несъстоятелност, по което първият кредитор не е бил страна? С писмен отговор синдикът на „Петрол Холдинг“ АД/н/ М. В. признава касационната жалба на дружеството в несъстоятелност. В подадения чрез адв.Т. Т. и адв.Т. Г. писмен отговор на касационната жалба „Еранс Холдингс Лимитид“оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на дружеството в несъстоятелност.Претендира за присъждане на разноски. Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника „Еранс Холдингс Лимитид“ срещу постановеното с участието на синдика на „Петрол Холдинг“ АД/н/ първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Ню-ко Загора“ ЕООД отрицателен установителен иск/ОУИ, с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, за признаване несъществуването на предявените в срока по чл.685 ТЗ и приети от синдика вземания на „Еранс Холдингс Лимитид“ по т.36-39 от списъка на приетите вземания. От фактическа страна въззивният състав е приел за установено, че с решение № 314/25.10.2016г. по т.д. № 83/2014г. на ОС - Стара Загора, обявено на същата дата в ТРРЮЛНЦ, по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Петрол Холдинг” АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г. и е открито е производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици. Установил е, че синдикът е съставил списък на приетите предявени вземания по чл.685 от ТЗ, който е обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 23.12.2016г., в срока на чл.690 ТЗ е подадено възражение от ищеца„Ню-ко Загора“ ЕООД срещу приетите вземания на „Еранс Холдингс Лимитид“, което е оставено без уважение с определение № 655/08.06.2018г., обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата, и е одобрен списъкът на приетите предявени вземания, в който са включени оспорените вземания на ответника „Еранс Холдингс Лимитид“. Счел е, че исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, е подадена по пощата в преклузивния срок по чл.694, ал.4 ТЗ.Приел е за установено, че вземанията по т.1, 2 и 3 от ИМ за главница, лихви и разноски са установени със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила на 30.12.2013г. решение по т.д.№ 4936/2011г. на СГС, с което „Петрол Холдинг“ АД е осъдено да ги заплати на „Еранс Холдинг Лимитид“. От правна страна решаващият състав е приел за неоснователен поддържания довод във въззивната жалба за подаване на исковата молба след преклузивния срок по чл.694, ал.4 ТЗ.Счел е, че доводите за произнасяне относно съществуването на вземания, които са установени със СПН, са за относими към основателността, а не към допустимостта на иска. Споделил е довода във въззивната жалба за постановяване на решението в нарушение на процесуалноправната норма на чл.297 ГПК по отношение на вземанията по т.1, 2 и 3 от ИМ, установени с влязлото в сила решение.Съответно, не е възприел довода на ищеца и изводите на първоинстанционния съд, че влязлото в сила решение по т.д.№ 4936/2011г. на СГС няма обвързваща сила по отношение на производството по несъстоятелност и при предявяване на вземането „Еранс Холдингс Лимитид“ следва да го доказва повторно по основание и размер.Счел е за неотносимо даденото разрешение в определение № 465/11.08.2017г. по т.д.№ 1224/2017г., II т.о., тъй като то е постановено по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска по чл.694 ТЗ с предмет вземания, които са установени със сила на пресъдено нещо.Същевременно, въззивният състав е съобразил приетото в определение № 465/11.08.2017г. по т.д.№ 1224/2017г., II т.о., че действието на влязлото в сила решение засяга не само страните по делото, но и третите лица, за които законът е предвидил СПН да разпростре действието си.Изложени са мотиви, че е необходимо да се направи разграничение между обвързващата страните по делото СПН и зачитане на влязлото в сила решение и, че, на осн. чл.297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за исковия съд в производството по чл.694 ТЗ и не може да бъде ревизирано, а следва да бъде зачетено, макар и постановено преди датата на откриване на производство по несъстоятелност. Крайният извод е, че спорът относно съществуването на вземането, което е установено с влязлото в сила решение на СГС преди откриване на производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД, не може да бъде повдиган отново по реда на оспорването му, като липсват нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението.Въззивният състав е счел, че мотивната част решението по т.д. № 4936/2011г. на СГС изключва воденето на симулативен процес. Относно довода за предявяване на вземането от лице без представителна власт във въззивното решение е прието, че, дори да е основателен, намира отговор в разпоредбата на чл.301 ТЗ, предвид процесуалното поведение на ответника. Решаващият състав е счел, че изложеното за вземанията по п.1-3, които са установени с влязлото в сила решение, се отнася на още по-голямо основание и за вземането по п.4 от исковата молба, представляващо съдебни разноски, присъдени с влязлото в сила решение в самото производство по несъстоятелност по т.д. № 83/2014г. на ОС - Стара Загора с участието на„Ню-ко Загора“ ЕООД. По касационната жалба на ищеца: Въпроси № 1-№ 3, за които е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат конкретизирани и уточнени, в изпълнение на правомощията на касационния съд, изяснени в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл: Длъжен ли е съдът да зачете формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение преди да бъде открито производството по несъстоятелност на длъжника, с което са установени вземания на кредитор по отношение на длъжника, спрямо друг кредитор на длъжника, който не е страна и не е правоприемник на страните по делото или приобретател на вземането? Обжалването се допуска за преценка дали даденото по него от въззивния съд разрешение е в съответствие с определение № 465/11.08.2017г. по т.д.№ 1224/2017г., II т.о. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси № 4 и № 5 произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка.Видно от мотивите на въззивното решение въззивният съд е обсъдил счетените от него за релевантни доказателства, доводите и възраженията на страните и е изложил мотиви във връзка с тях.Правилността на направените по тях изводи е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпрос № 6 е идентичен с въпроса, по който се допуска касационно обжалване.Наличието по въпроса на съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК изключва въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това не е обосновано приложното му поле. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по т. д. 1/2009г. ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не са въведени от касатора доводи, попадащи в нито една от дефинираните хипотези. Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.посл. ГПК- очевидна неправилност. Предпоставка за приложимост на посочената хипотеза е съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението му е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК.В случая ищецът не е обосновал нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност, изведени от практиката на ВКС, и пряко от съдържанието на съдебния акт не може да бъде направен извод за наличието на някоя от посочените хипотези. По касационната жалба на длъжника: Поставените въпроси не са значими в смисъла, изяснен в мотивите към т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпроси № 1 и № 2 са твърде общо формулирани и не съответстват на конкретните данни по делото и изложените от въззивния съд мотиви, които са във връзка с предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл.694 ТЗ. Въпроси № 3 и № 4 не са правни, а са фактически и са израз на несъгласието на касатора с правилността на изводите на въззивния съд, че следва да бъде зачетена, на осн. чл.297 ГПК, СПН на влязлото в сила решение.Отделно от това по тях не е обосновано от касатора приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Тъй като, на осн. чл.694, ал.7 ТЗ, ДТ не се внася предварително, делото следва да се докладва на Председателя на I т.о. за определяне на дата за разглеждане на делото в открито заседание с призоваване на страните. Така мотивиран, съставът на ТК: