Определение № 1060 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1168/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника Национална агенция по приходите е обжалвано решение №78 от 14.03.2023 г. по в.т.д. №737/2022 на АС- Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение №66/14.10.2022 г. по т.д. № 23/2022 на ОС-Силистра, с което са били отхвърлени предявените от НАП искове с правно основание чл.694 ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722, ал.1 от ТЗ на публични вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от Националната агенция за приходите в производството по несъстоятелност на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника, в общ размер на 58 933,47 лв., от които главници в размер на 52 435,59 лв. и лихви в размер на 6 497,88 лв., начислени върху обезпечените главници до 20.12.2021 г., като обезпечени с вписан в ЦРОЗ запор, наложен от ЧСИ Д. И., per. № 901 на КЧСИ по изпълнително дело № 20219010400504, по което държавата е присъединен взискател съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК за публичните вземания, посочени в удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК изх. № 190372103098581/28.09.2021 г. на ТД на НАП Варна, офис Силистра и който запор е вписан в ЦРОЗ под № 2021100803070 въз основа на запорно съобщение изх. № 7923/06.10.2021 г. на ЧСИ. В КЖ се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се иска от ВКС отмяната му и пререшаване на спора в насока уважаване на исковете със законните последици. Ответникът по жалбата „МАНЕКС“ЕООД /н./ не изпраща писмен отговор на КЖ. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: Производството по търг. дело N 23/2022 г. по описа на ОС – Силистра е образувано по предявен от Национална агенция за приходите в качеството на кредитор на „МАНЕКС“ ЕООД - в несъстоятелност иск с правно основание чл.694 ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722, ал.1 от ТЗ на публични вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от Националната агенция за приходите в производството по несъстоятелност на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника, в общ размер на 58 933,47 лв., от които главници в размер на 52 435,59 лв. и лихви в размер на 6 497,88 лв., начислени върху обезпечените главници до 20.12.2021 г., като обезпечени с вписан в ЦРОЗ запор, наложен от ЧСИ Д. И., per. № 901 на КЧСИ по изпълнително дело № 20219010400504, по което държавата е присъединен взискател съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК за публичните вземания, посочени в Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК изх. № 190372103098581/28.09.2021 г. на ТД на НАП Варна, офис Силистра и който запор е вписан в ЦРОЗ под № 2021100803070 въз основа на запорно съобщение изх. № 7923/06.10.2021 г. от ЧСИ. С Решение №57/03.12.2021 г. постановено по т.д. №117/2021 г. по описа на Окръжен съд – Силистра е било открито производството по несъстоятелност на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. В срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, кредиторът НАП с молба е предявил публични вземания към несъстоятелния длъжник, сред които и процесните вземания за данъци и осигурителни вноски, дължими от несъстоятелния длъжник, които са включени в списъка на приетите вземания на кредиторите, обявен в ТР под №20220126135458. За обезпечаване на предявените с молбата на НАП публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 58 933.47 лв., от които главници - 52 435.59 лв. и лихви - 6 497.88 лв., е била наложена обезпечителна мярка запор от ЧСИ, per. № 901 на КЧСИ по изпълнително дело № 20219010400504, вписан в ЦРОЗ под №2021100803070 въз основа на запорно съобщение изх. № 7923/06.10.2021 г. Кредиторът НАП е подал възражение по чл. 692 ТЗ срещу списъка в частта, в която публичните вземания са приети като необезпечени, с искане да бъде признато право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. С Определение № 70/11.04.2022 г., постановено по т. д. № 117/2021 г. по описа на Окръжен съд Силистра, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20220411171656 по партидата на длъжника, съдът е одобрил списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на „МАНЕКС“ ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20220126135458, като е оставил без уважение възражението на НАП. Ищецът е основавал привилегията на държавата на наложени обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ. Въззивният съд е изложил, че в действителност, съобразно разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. Въпреки това, съдът се е позовал на възприетото в по-голямата част от съдебната практиката разбиране, че е необходимо корективно тълкуване на нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ в тази част, тъй като целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните форми на принудително реализиране на заложното право, доколкото вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение на заложния кредитор /чл.32а от ЗОЗ/. Специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, също не предвиждат предимство при удовлетворяване на взискателя, ползващ се с такава мярка спрямо конкуриращи кредитори. С оглед на гореизложеното е счетено, че кредиторът Национална агенция за приходите, вписал запори по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността /чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ/. С оглед на изложеното, въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК към КЖ на НАП на основания за допускане на касация се формулира въпросът: Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор наложен по реда на ДОПК да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722 ал.1,т.1 ТЗ Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В случая формулираният от страна на НАП въпрос отговаря на общия критерий за обусловеност на изхода по спора от отговора му. Касаторът се е позовал на допълнителните критерии по чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК, и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2,предл. последно ГПК: Настоящият състав на Първо т.о. на ТК на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: В действителност, според разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, обаче е ясно, че се налага стеснително тълкуване, тъй като принципно е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, доколкото недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 ЗОЗ/. Вписването на запор по ЗОЗ от друга страна има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен кредитор. В този смисъл е ясно, че вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, и следователно такова право още по-малко има основание да възникне за кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност. ЗОЗ урежда вписването на обезпечителни мерки по този специален закон, не като създаващо право на предпочтително удовлетворяване, а на осигуряване на предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването в съответния регистър на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор по ЗОЗ /чл.32а ЗОЗ/. От друга страна, според общите правила, уреждащи действието на запора и възбраната по чл.459, ал.1 вр.457, ал.1 и чл.460 ГПК, / вж. и задължителното им тълкуване т.7 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК /и чл.217, ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори. Изрично в тази насока е и практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е в отговор на същия правен въпрос- Р. № 50112/15.03.2024 г. по т.д. №1602/22 на състав на Второ т.о. и която се споделя напълно по изложените по-горе съображения и от настоящия съдебен състав. От изложеното следва, че не е налице някое от изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о.