Определение № 31 от 18.07.2012 г. на ВКС по д. № 16/2012 г.

Производството е по чл. 135 ал.4 АПК. Образувано е по повод определение от 21.03.2012 г., постановено по гр. дело № 17464/2006 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК - 68 състав, с което е повдигната препирня за подсъдност между него и Административен съд – София относно компетентния съд да разгледа жалбата, подадена от Т. Г. И. против писмо № С8-148-01-057/04.04.2008 год.на Началника на СРДНСК,с което е отказано административно производство по жалбата на същия жалбоподател и с което е отказано да бъде разгледано по същество искането й по реда на чл.216 ЗУТ срещу отказа на Главният архитект на район”Т.” при СО за одобряване инвестиционен проект за разделяне на апартамент № 4,находящ се в [населено място], [улица],ет.4,собственост на жалбоподателя и Н. Г. Н. – брат. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Жалбата е била подадена до Административен съд - София и е образувано адм.д.№ 3960/2008 год.по описа на АС-София,ІІ адм.отд.,37 състав,който с определение № 1245 от 10.12.2008 год. е обсъдил приложимостта на разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от ЗУТ и е прекратил производството по делото,като е приел, че след като се касае за делбено производство, контролът за законосъобразност на одобряването на проектите или отказа по ал. 1 се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба.Тъй като разпоредбата е специална и урежда правилата за одобряване на инвестиционни проекти по ЗУТ в случай на делба,по силата на същата разпоредба компетентен съд е делбеният,поради което на основание чл.135 ал.2 АПК е изпратил делото на Софийски районен съд за произнасяне по компетентност. С определение от 21.03.2012 год.Софийският районен съд е повдигал настоящия спор за подсъдност, като е приел, че делбения съд има компетентност по чл.203 ал.2 ЗУТ само ,когато предложението за одобряване на проекта за разделяне на имота е направено от съда по реда на чл.203 ал.1,изр.2 ЗУТ и само на точно определен процесуален етап от развитието на съдебното делбено производство. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да разгледа жалбата, подадена от Т. Г. И. е Административен съд - София поради следното: Разпоредбата на чл.203 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от сградите или другите обекти да се извърши при спазване на строителните правила и норми - при наличието на одобрен от техническите власти инвестиционен проект.Делбеният съд предлага съгласно чл.203, ал.1,изр.2 ЗУТ проекта на главният архитект на общината за одобряването му и определя срок за това.Неговата законосъобразност се преценява единствено от делбения съд съгласно чл.203,ал.2 ЗУТ.В настоящия случай процедурата по одобряването на инвестиционния проект за преустройство и разделяне на недвижим имот – ап.4 съгласно чл.38,чл.39 и чл.53 ЗУТ е задвижена от съсобственика Т. И. успоредно с делбеното производство за същия имот.Следователно неправилно е прекратено производството от Административен съд – София,тъй като не са налице процесуалните предпоставки за специалната правораздавателна компетентност на делбения съд – главният архитект на съответната община да е сезиран с искане на делбения съд за одобряване на инвестиционен проект в определения срок. Преценката доколко е налице годен отказ е от компетентност на административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 135 ал.4 и 5 от АПК настоящият петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд