Определение № 5015 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. П. С. и В. И. В. против решение № 30 от 30.01.2024г., постановено по възз. гр.д. № 361/2023г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 360/ 03.08.2023г. на Районен съд- Монтана, постановено по гр.дело № 2/2023 г., с което е прогласена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на С. С. Н., К. И. Р., Е. И. А., Б. П. Б., Т. П. Б. и В. И. В. разпоредителната сделка, с която Д. Б. В. е дарила на В. П. С. собствените си 1/8 идеални части от 6 броя поземлени имоти ,която сделка е материализирана в нотариален акт № 151. т. V, рег.№ 8183. н.д. 499/2014 г., както и в частта, с която е допусната делба между С. С. Н., К. И. Р., Е. И. А., Б. П. Б., Т. П. Б., В. И. В. и Д. Б. В. на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. М. имоти при права на съделителите: по 1/4 ид.ч. за С. Н. и В. В.; по 1/8 ид. ч. за К. И., Е. И. и Д. Б. и по 1/16 ид. ч. за Б. П. и Т. П.. С влязло в сила определение № 4036 от 04.09.2025г., постановено по настоящето дело, е оставена без разглеждане касационна жалба на В. И. В.. Касационната жалба на В. П. С. съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1.Разпореждането на наследник, притежаващ идеална част от наследствената маса, с целия му наследствен дял чрез повече от една възмездна/дарствена сделка, следва ли да се приравни на разпореждане с цялото наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД? 2.Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустим ли е искът по чл. 76 от ЗН, насочен срещу разпоредителните сделки на наследника, касаещи целия му наследствен дял? 3.Допустимо ли е искът по чл. 76 от ЗН да бъде предявен в делбено производство, развиващо се по реда на чл. 34 от ЗС, където не всички съделители имат качеството наследник на общия наследодател? 4.Кой ще е приложимият ред за провеждане на съдебното производство по съдебна делба на наследствено имущество, при наличие на разпореждане с наследствения му дял по реда на чл. 212 ЗЗД от един от сънаследниците? В срок са постъпили отговори на касационната жалба от К. И. Р., чрез адв. С. Г. и от С. С. Н., чрез адв. К. Б., с които се оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбите. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба на В. П. С. е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. В обжалваното въззивно решение е посочено, че производството по делото е образувано по предявен от С. С. Н. против К. И. Р., Е. И. А., Б. П. Б., Т. П. Б., Д. Б. В., В. И. В. и В. П. С. иск за делба на общо дванадесет недвижими имота, останали в наследство от Е. М. Д.. Страните (с изключение на В. С. и В. В.) са наследници на Е. М. Д., починал на 07.04.1959 година. Прието е за установено, че на 08.10.2019г. Р. Б. Ц. /внучка на общия наследодател/ е продала наследствените си права на В. В., предвид на което и той е придобил 1/4 ид. ч. от наследствените имоти. На 19.08.2014г. съделителката Д. Б. /внучка на Е. Д./ дарила на В. С. изцяло притежаваната от нея 1/8 идеална част от ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и *** (първите шест имота) – нотариален акт № 151, н.д.499/2014г. На 30.06.2022 г. Д. Б. продала на В. В. изцяло притежаваната от нея 1/8 идеална част от ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; ***; *** и *** (последните шест имота) – нотариален акт № 173, н.д.358/2022 г. На 15.12.2012 г. П. Б. (наследодател на съделителите Т. Б. и Б. Б. и внук на общия наследодател) прехвърлил чрез замяна на В. В. притежаваната от него 1/8 идеална част от ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***; ***; *** и *** (първите осем имота) – нотариален акт № 72, н.д.1025/2012г. Посочено е, че с исковата молба е поискано да се обяви на основание чл. 76 ЗН относителна недействителност на сделките, с които Д. Б. и П. Б. са се разпоредили с техните идеални части от делбените имоти. При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е приел за основателни исковете по чл. 76 ЗН за обявяване относителната недействителност на сделките, с които Д. Б. и П. Б. са се разпоредили с техните идеални части от делбените имоти и е допуснал съдебна делба между С. С. Н., К. И. Р., Е. И. А., Б. П. Б., Т. П. Б., В. И. В. и Д. Б. В. на дванадесетте имота, за които е предявен искът, при права на съделителите: по 1/4 идеална част за С. Н. и В. В.; по 1/8 идеална част за всеки от К. И., Е. И. и Д. Б. и по 1/16 идеална част за Б. П. и Т. П.. Въззивният съд е посочил, че спорно по делото е дали в случая намира приложение разпоредбата на чл.76 ЗН, като тезата на приобретателите по прехвърлителните сделки е, че с оглед смесения характер на съсобствеността върху процесните имоти /възникнала по наследяване и чрез продажба/ тази норма не следва да бъде прилагана. За да направи извод за неоснователност на тези доводи, въззивният съд се е позовал на разрешението, дадено в ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, според което нормата на чл. 76 ЗН охранява интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на сънаследственото имущество, като приложението й има определена цел и ограничен обхват. Тя намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване. При извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот, легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си, ако считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им, свързани с поделянето на наследственото имущество. Въззивният съд е посочил, че според даденото тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително, а само онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, а именно правото сънаследственото имущество да бъде поделено само между сънаследници. Съдът е посочил, че според приетото в решение № 44 от 6.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3117/2016 г., I г. о., ако след откриване на наследството са извършени няколко последователни разпореждания с отделни наследствени предмети, разпоредбата на чл. 76 ЗН ще намери приложение само ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник касае всички тези разпореждания, тъй като всички разпореждания в еднаква степен общо засягат интересите на този сънаследник по отношение на поделянето на сънаследственото имущество и биха могли да настъпят предвидените в чл. 76 ЗН правни последици. Конкретно относно настоящия спор, въззивният съд е изложил мотиви, че правото на собственост на страните по делото/с изключение на В. и С./ върху процесните имоти е възникнало първоначално по силата на наследяване. Фактът,че Р. Б. е продала наследствените си права на В. В. не променя това обстоятелство /тази сделка не е предмет на иска с правно основание чл.76 ЗН/. Атакуват се всички актове на разпореждане ,с които са прехвърлени идеални части върху конкретни обекти,които са част от наследствената маса, а не върху съсобственост, възникнала на смесено основание.Искът по чл.76 ЗН е предявен от сънаследник,който не е страна по разпоредителните сделки и този иск е основателен. При уважаване на иска по чл. 76 ЗН последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. По тези съображения е счетен за правилен изводът на първоинстанционния съд, че от делбата следва да бъде изключен В. С., както и В. В. по отношение на придобитите идеални части от конкретни имоти. За неоснователни са счетени доводите, че неправилно е разгледан иск с правно основание чл.69 ЗН, вместо по чл.34 ЗС, тъй като видно от мотивите на първоинстанционното решение, съдът е разгледал иска, предявен срещу всички съсобственици, а не само спрямо сънаследниците, като е обосновал правните си изводи,обсъждайки правата на същите съобразно изхода по чл.76 ЗН. При тези мотиви на съда не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускане до касационно обжалване. По първия поставен въпрос относно хипотезите, в които следва да се приеме, че разпореждането с наследствено имущество по съществото си съставлява продажба на наследство по чл.212 ЗЗД, не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото по него е налице задължителна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване и въззивният съд се е съобразил с тази практика. Отговорът на въпроса е даден в Тълкувателно решение № 72/1985г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че ако наследството се изчерпва само с вещта, от която прехвърлителят е придобил по наследяването идеална част, а обект на акта на разпореждането е именно тази част и прехвърлянето е възмездно, следва да се счита, че се касае до продажба на наследство съгласно чл. 212 ЗЗД. Т.е. останалите случаи на разпореждане с наследствени права не съставляват продажба на наследство, вкл. и хипотезата, при която с повече от една сделка наследникът прехвърля притежавани от него права. Освен това сделката по чл. 212 ЗЗД е възмездна и дарение на наследство е недопустима от закона правна сделка, предвид на което и дори и с една сделка наследникът да е дарил всичките си права от наследството, то тази сделка не може да бъде приравнена на продажба на наследство. Поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос, доколкото той е предпоставен от даване на положителен отговор на първия въпрос. По третия поставен от касатора въпрос, който по съществото си касае предпоставките за упражняване правото по чл. 76 ЗН, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По него разрешение е дадено в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение № 56 от 1.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2242/2021 г., I г. о. В последното е прието, че чл. 76 ЗН постановява, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се паднат в негов дял при делбата. Според ТР 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, основната защитна функция на тази разпоредба касае определен кръг лица при определени условия - само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, породена при наследяване. Разпоредителната сделка изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е относително недействителен – непротивопоставим е само по отношение на сънаследниците, които се позовават на нея. Чл. 76 ЗН не посочва други изисквания за относителната недействителност на актовете за разпореждане по отношение на обекта на съсобствеността, освен правния признак той да е наследствена вещ. Наследствена е тази вещ, която е била в патримониума на наследодателя към момента на откриване на неговото наследство и се придобива от наследниците. Тази практика не се нуждае от осъвременяване и не се констатира въззивният съд да се е отклонил от нея. Четвъртият поставен въпрос също не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Същият е поставен общо и теоретично. Освен това не е налице и специалното основание на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Няма колебания в практиката на ВКС по приложението нормата на чл. 34, ал.2 ЗС, според която разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот и безпротиворечиво се приема, че независимо от основанието, на което възниква съсобствеността, съдебната делба на съсобственото имущество се извършва по реда на чл. 341 и сл. от ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи сочат на несъгласието му с изводите на въззивния съд, което не може да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на К. И. Р. сумата от 1 200 лева, а на С. С. Н. сумата от 1 500 лева, представляващи направени разноски за касационното производство.