Определение № 2625 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2043/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Дитсманн“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „ТПС 2008“ ЕООД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд частично е потвърдил първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове по чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД а заплащане на възнаграждение и неустойка за забава по договор за строителство.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като се основава на множество вътрешно противоречиви заключения, направени при избирателно посочване на фактите и обстоятелствата по делото, като не е доказано изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор. Твърди се, че е безспорно доказано, че ищецът е изпълнил задълженията си неточно, извън срока и с множество количествени и качествени недостатъци, като съдът не е взел предвид сключения от ответника с трето лице нов договор за изпълнение на същите строителни работи, както и обстоятелствата по оказаното от ответника съдействие чрез предоставяне на достъп до строителната площадка. Оспорва се като очевидно неправилен и изводът, че ответникът е приел извършената работа без забележки.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай изложените от жалбоподателя доводи не обосновават очевидна неправилност според така разясненото в практиката на ВКС съдържание на понятието, доколкото всички те се свеждат до оспорване на правилността на фактическите изводи на въззивния съд. Проверката на тези изводи обаче предполага проверка на събраните по делото доказателства, което изключва очевидността на изтъкнатата неправилност, а освен това е и изцяло извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци;

• как следва да бъдат упражнени процесуално правата на възложителя при констатирани недостатъци на извършената работа и дали възложителят е избрал и упражнил някое от предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД права;

• в случаите, когато работата е изпълнена с недостатъци, дължи ли се заплащане на възнаграждение по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ако договорът е развален едностранно от възложителя;

• възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза, без вещото лице да има достъп до релевантната техническа документация за него;

• въззивният съд задължен ли е да се произнесе по всички оплаквания, направени с въззивната жалба?

Първите три въпроса не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Предпоставяйки наличието на недостатъци на изработеното и разваляне на договора за изработка поради неизпълнение от страна на изпълнителя, въпросите не съответстват на изложените от въззивния съд съображения, основани върху приетите за установени факти, че процесните строителни работи са приети без възражения за недостатъци и че не е налице забава от страна на изпълнителя, както и съответстващия им извод, че отправеното от ответника изявление за разваляне на договора не е породило целените правни последици поради липсата на забава.

Четвъртият въпрос също не удовлетворява общото изискване за допускане на касационното обжалване, тъй като с дадената формулировка е изцяло от фактическо, а не правно, естество и отговорът му за всеки отделен случай зависи от конкретните обстоятелства по съответното дело. Същият освен това е от значение за обосноваността и доказателствената стойност на експертното заключение, оттук за правилността на фактическите изводи на съда.

Накрая, не е налице общата предпоставка за достъп до касация и по отношение на последния въпрос. Така както е формулиран, същият е относим към всяко въззивно производство, поради което в тежест на жалбоподателя е да обоснове значимостта му за конкретното производство. В разглеждания случай това не е сторено, доколкото само бланкетно се сочи, че въззивният съд е имал задължението да обсъди обстойно всички събрани доказателства, но не е обсъдил подробно по-голямата част от представените от ответника доказателства, като избирателно е преценил кои да кредитира и обсъди. Нито в изложението, нито в касационната жалба са посочени конкретни доказателства, които да са останали необсъдени от въззивния съд.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и представените списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 14 400 лв.

С тези мотиви съдът