Определение № 518 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 156/2011 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 17729 от 20.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 12964/2010 г. на Софийски градски съд с което е потвърдено определение от 27.01.2010 г. по гр.д.№ 17475/2009 г. на Софийски районен съд, 60 с-в в частта, с която първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на ищеца по делото [фирма], който оттеглил иска поради погасяване на задължението от ответника след датата на депозиране на исковата молба. Частният жалбоподател подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. В инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, частният касатор е обосновал достъпът до касация на въззивното определение с възникналата икономическа криза, нарастване на междуфирмената задлъжнялост и забавянията на плащанията между дружествата, което налагало и тълкуването на чл.78 ал.4 вр.ал.2 предл.1 ГПК. Счита, че „определението на ВКС би дало основа за прилагането чл.78 ал.4 ГПК от първостепенните и второстепенните съдебни инстанции и еднопосочност на постановяваните актове”. Ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба и моли да се остави в сила въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване Основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК не е налице, тъй като нормите на чл.78 ал.1, ал.2 и ал.4 ГПК са ясни. Не съществува противоречие в съдебната практика по въпроса дали се дължат разноски в полза на ищеца при прекратяване на производство при оттегляне на иска с оглед изпълнение на задължението на ответника след датата на исковата молба. Разноски се дължат не само при отхвърляне, а и при прекратяване на производството по иска, в който смисъл е и разпоредбата на чл.81 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение