Определение № 1132 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Х. А., ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 1481 от 19.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1615/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14-ти състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 236 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 13229/2021 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 9-ти състав, като краен резултат е отхвърлен искът на касатора, предявен срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 10.11.2016 г. ПТП, причинено виновно от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над присъдените 59 000 лв. до претендираните 136 500 лв., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А КЗ, както и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 30.12.2019 г. до 25.12.2020 г. В касационната жалба се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което се развиват подробни съображения. Оплакванията от една страна са за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и несправедливо занижаване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а от друга – за неправилно определен момент за начисляване на законната лихва върху обезщетението. Моли се решението в атакуваните части да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендират се разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитиране и прилагане на практика на ВС и ВКС, на която се твърди обжалваното решение да противоречи, по следните въпроси: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение на претърпени неимуществени вреди; 2. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; 3. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните указания, въведени с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди; 4. За момента, от който се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение в хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ от 01.01.2016 г.; 5. За началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от ответника - ГРАНЦИОНЕН ФОНД, чрез процесуален пълномощник, съдържащ кратко становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата; и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е постъпил писмен отговор от Н. Л. А., в качеството му на трето лице – помагач на страната на Фонда. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл. 288 ГПК, и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване на решението и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по спорните между страните въпроси (идентични с тези по касационната жалба), съставът на въззивния съд е изложил следните мотиви: От одобреното споразумение по НОХД № 6358/2019 г. на СРС се установява, че в резултат на виновно и противоправно поведение на водача Н. Л. А. на 10.11.2016 г. около 20 ч. в [населено място], по бул. България в посока ул. Околовръстен път към бул. Т. К., при управление на лек автомобил Мицубиши Паджеро с рег. № СА 2467, е настъпило пътно произшествие с друг спрял на аварийни светлини автомобил, който вследствие на удара отскочил и блъснал намиращите се пред него пешеходци, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, вкл. на ищеца. В резултат на ПТП на пострадалия ищец била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на страничния масив на кръстната кост в ляво, както и счупване на тялото на кръстната кост - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на предната част на лявата главулечна ямка, счупване на лявата срамна кост и счупване на лявата седалищна кост, реализирали в съвкупност трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. С уведомление с вх. № 24-01-842/30.12.2019 г. ищецът е предявил претенция по смисъла на чл. 380 КЗ за сумата 180 000 лв. за имуществени и неимуществени вреди. С писмо от 06.01.2020 г. ответникът е поискал представяне на влязла в сила присъда и доказателства за претендираните имуществени вреди, а с писмо изх. № 24-01-842 от 26.03.2020 г. е отказал изплащане на обезщетение по образуваната щета, поради непредставяне на горепосочените документи. С молба вх. № 24-01- 842/25.09.2020 г. ищецът представил споразумение по НОХД № 6358/2019 г. на СРС, както и други документи по повод на здравословното си състояние. Фондът на 14.10.2020 г. е одобрил обезщетение в общ размер на 42 657,80 лв. за неимуществени вреди и имуществени вреди, от които 41 000 лв. за неимуществени вреди, като същото е изплатено на 21.10.2020 г. От заключението на приетата и неоспорена медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна връзка с процесното пътно произшествие ищецът е получил комоцио церебри, граду левис /мозъчно сътресение лека степен, без загуба на съзнание и повръщане/, контузия на долните отдели на лумбална област на гръбначен стълб – ниво Л5-Ес4, остеохондроза на ниво Л4-Ес1, фрактура на горното и долното крило на пубиса, фрактура на масса латералия и тялото на ос сакрум, фрактура на предната ацетабуларна колона, екскориация на кожата на левия лакът. Според обясненията на вещото лице, комоцио церебри е най-леката форма на черепномозъчна травма, в случая изразяваща се в зашеметяване. Счупването на масса латералия и тялото на кръстната кост вляво са довели до трайно затруднение на движенията на тялото за срок, по-дълъг от 30 дни. Фрактурата на предната лява ацетабуларна колона и счупването на лявата пубисна кост са предизвикали трайно затруднение на движенията на левия долен крайник също за срок, по-дълъг от 30 дни. Пояснено е от вещото лице, че остеохондрозата е увреждане на междупрешленните дискове, като към тази болест се причисляват дегенеративни заболявания на ставния хрущял и нормалното костно формиране. При такава артроза болката често се превръща в хронична, изразена в шията, гърба или кръста. Съдът е намерил, че съобразно изводите на медицинската експертиза травмата на главата е протекла без усложнение и с пълно възстановяване. Контузията на долните отдели на лумбалната област на гръбначния стълб /ниво Л5-Ес4/, представлява мекотъканна травма в този отдел на гръбнака и е отзвучала за период от 3-7 дни. По отношение остеохондрозата /ниво Л4-Ес2/, експертът е констатирал наличието на вродено заболяване при ищеца „спина бифида окулта“ (несрасналост, разтвореност на гръбначни прешлени) на ниво долен поясен гръбнак. Наличието на такъв проблем по рождение в тази част на гръбнака е станало причина травмата от произшествието допълнително да ускори остеохондрозни процеси, проявяващи се в болка в гърба, изтърпване или болка в краката и слабост, затова и в по-късен момент при ищеца ще е наложително сваляне на фиксационните винтове и опериране на авансирал в херния бълджинг на междупрешленен диск. По отношение на фрактурата на ос сакрум е установено, че поради нейната нестабилност се е наложило ищецът да бъде опериран и е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с два компресивни канюлирани винта. Зарастването на фрактурите на срамната кост и кръстната кост са изисквали време от 3 до 6 месеца, като през това време ищецът е изпитвал силни болки (първите 30 дни), невъзможност да се движи сам и необходимост от помощни средства за срок от 3 месеца. През това време се е наложило болнично лечение, операция, активна физиотерапия и рехабилитация. Фрактурата на предната ацетабуларна колона в ляво е била дискретна и срокът за нейното зарастване и пълно възстановяване е 2 месеца. Възстановяването на последствията от тежката травма е изисквало редовно провеждане на лечебна физиотерапия и рехабилитация в продължение на 5 години и въпреки това са налице остатъчни патологични явления. Установена е дискова протрузия на ниво L5-S1, изразено левостранно парамедианно проминиране, както и дегенеративно променени фасетъчни стави на ниво S1. Травмата в лумбалния отдел на гръбначния стълб е довела до увреждане на междупрешлени дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия и остеохондроза. При ищеца има остатъчни последици и лечението следва да продължи преди всичко в неврологичен план. Екскориацията на кожата в областта на лакътя е зараснала напълно след превръзки за около 20 дни, и е причинила дискомфорт и болки. В обобщение медицинската експертиза посочва, че до голяма степен тежките инвалидизиращи евентуални последствия от счупването на таза са преодолени, но са налице неврологични последици от контузията в лумбалния отдел на гръбначния стълб, с които ищецът продължава да се съобразява и е ограничен в своята физическа активност - остатъчните неврологични прояви се изразяват в болкови точки по хода - ишиадичен нерв и известна слабост и уморяемост. Към датата на прегледа е установено, че неврологичните остатъчни явления не позволяват на ищеца по-усилени физически натоварвания на ляв крак и кръст, което ще ограничава дейности, свързани с физически натоварвания на долните крайници. Във връзка с конкретните търпени от пострадалия физически болки и неудобства показания е дал бащата на ищеца, които следва да бъдат ценени в частта, в която кореспондират с другите доказателства. От тях се установява, че след процесното ПТП ищецът изпитвал силни болки в главата, по цялото тяло, особено в кръста и от кръста надолу, бил неорентиран. На четвъртия ден от болничния престой не можел да се изправя на краката си, тогава се констатирало, че има счупен таз и фрактури по тялото. Извършена била операция, при която му поставили железа с винтове, бил обездвижен след операцията, през този период се нуждаел от чужда помощ за елементарни дейности. След изписване от болницата не можел да се придвижва сам, изправил се на 15-тия ден след инцидента. В период от 3 месеца ползвал помощни средства за придвижване, а след това самостотялно започнал да се движи. Свидетелят описва и психичното състояние на сина като влошено - затворил се в себе си, станал раздразнителен, потърсили помощ от психиатър и се повлиял положително от лечението. От разпита на приятел на ищеца се установява, че преди инцидента ищецът бил здрав и активен, ходели на лов, за риба, обикаляли баирите. След произшествието ищецът се променил, приел много тежко травмите - счупването на таза и на левия крак - и се възстановявал много дълго. Вече не ходели заедно на лов и риболов, защото ищецът имал болки и не можел да се движи продължително. Болял го кръстът, особено при студено време. При тези доказателства и установени факти съдът е приел, че първата инстанция е съобразила вида и степента на уврежданията, особено на по-тежките травми – фрактурите на срамната кост и кръстната кост, причинили интензивни болки и страдания в продължение на месец и изисквали време до 6 месеца за възстановяване, през който период ищецът е търпял неудобството да разчита в продължение на 3 месеца на чужди грижи и да се придвижва с помощни средства; претърпените две оперативни интервенции, утежняващи обема на вредите, както и необходимостта от продължителна физиотерапия и рехабилитация в продължение на 5 години. Категорични в тази връзка и подкрепени от изводите на медицинската експертиза са свидетелските показания за влошено качество на живот на пострадалия – млад мъж на 29 години, физически активен, който се занимавал с лов, риболов, планински преходи и с които приключил след процесния инцидент, заради затрудненията при продължително придвижване. Преживеният инцидент и последвалите физически страдания са повлияли неблагоприятно и върху психиката на ищеца, който за разлика от връстниците си ще търпи ограничения в начина си на живот и на определени физически дейности, които обстоятелства отново се явяват утежняващи и обосновават по-голям обем вреди спрямо подобни случаи на увреди. Съобразени на следващо място са настъпилите усложнения в хода на оздравителния процес, свързани с патологични изменения на междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия и остеохондроза, което ще наложи допълнителни интервенции, както и остатъчните неврологични прояви на травмата в лумбалния отдел на гръбначния стълб, които създават болков синдром по хода на ишиадичен нерв. Въззивният съд обаче е приел, че определеното от първата инстанция компенсиращо обезщетение не съответства на данните относно липсата на усложнения във възстановителния процес при мозъчната травма, която е била в най-леката си форма; краткия срок, в който се е възстановил от получените мекотъканни травми в лумбалната област на гръбначния стълб (3 - 7 дни), както и че остеохондрозата като вид усложнение се дължи освен на травмата и на наличието на такъв проблем по рождение в тази част на гръбнака. Заключението на медицинската експеритиза сочи, че в голямата си степен тежките последици са преодолени, като остатъчни са неврологични проблеми, с които се налага ищецът да се съобразява в ежедневието и налагащи му ограничаване в ред дейности. Физическото състояние на пострадалия към момента на прегледа е определено като добро, с изключение неспособността му да се подлага на по-продължителни физически натоварвания. По изложените съображения въззивният съд е приел, че присъденият от първата инстанция размер на обезщетението не е съобразен както с конкретните обстоятелства по делото, така и с икономическите условия и присъжданите от съдилищата размери на обезщетения в сходни случаи към периода на настъпване на ПТП (2016 г.). Съдът е заключил, че справедлив паричен еквивалент на търпените болки и страдания би бил размер на обезщетението от 100 000 лв. или 59 000 лв. след приспадане на доброволно изплатените от Фонда 41 000 лв. По отношение на началния момент, от който се дължи обезщетението за забавено изпълнение в размер на законната лихва съставът на въззивния съд е посочил, че при действието на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.) Фондът изплаща обезщетения по реда и в сроковете в цитираната разпоредба и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от пострадалото лице, чийто предел е 3–месечен, считано от сезирането му. Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ лихвите за забава на Гаранционен фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, който срок не може да бъде по-дълъг от 3 месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от датата на завеждането й по реда на чл. 380 КЗ. Ищецът е заявил претенцията си на 30.12.2019 г., на 06.01.2020 г. е бил уведомен от фонда за необходимостта да представи допълнителни документи, последвал е отказ поради непредставяне на такива и възобновяване на преписката по молба на ищеца вх. № 24-01-842 на 25.09.2020 г. Съгласно законодателното разрешение относно момента, от който се дължи законна лихва за забава върху главницата следва да се приеме, че началният момент на дължимост на законната лихва е датата 25.12.2020 г., съобразно установения максимален срок за произнасяне по образуваната преписка пред Гаранционния фонд след представяне на необходимите документи. Настоящият съдебен състав намира, че не се доказват предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на които касаторът основава искането си за допускане на касационно обжалване. Първите три въпроса обобщено се отнасят до приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразени от съда за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При разрешаването му съдът не се е отклонил от постановките на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Въззивният съд е съобразил примерно посочените в Постановлението обобщени критерии, като е изследвал именно конкретно установените по делото обстоятелства – броя, вида и тежестта на уврежданията; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства в бита, включително с оглед осъществените оперативни интервенции; времетраенето на оздравителния процес; степента на достигнатото възстановяване и прогнозата му; негативните изменения в начина на живот на ищеца и психиката му; възрастта му към момента на произшествието и пр. Същевременно съдът в съответствие с практиката на касационната инстанция е съобразил и т. нар. общи критерии, свързани с обществено оправданото възприемане на понятието „справедливост“ към момента на увреждането – икономическите условия в страната и присъжданите обезщетения в сходни случаи за вреди, причинени през 2016 г., което е и главното основание за определяне на обезщетение в по-нисък размер от това, прието от първоинстанционния съд. Съставът на въззивния съд е обосновал надлежно защо сумата от 100 000 лв. представлява справедлив размер на дължимата обезвреда за търпените неимуществени вреди, поради което твърдяното противоречие със задължителната практика и практиката на ВКС не е налице. Втората група въпроси са изрично зададени в хипотеза на предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застраховател, каквато настоящата не е, в тази хипотеза е и дадената обосновка на въпросите и посочената съдебна практика; с оглед на което съдът приема, че въпросите не са относими към конкретния разгледан спор. Независимо от горното разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр. посл. КЗ относно изчисляването и заплащането на лихви върху обезщетението от страна на Гаранционния фонд изрично препраща към чл. 497 КЗ, която именно разпоредба е приложена от въззивния съд, а правилността на изводите му има фактически характер и не подлежи на преценка в селективната фаза на касационното производство. Въззивното решение не се преценява като вероятно нищожно или недопустимо, а твърдения и доводи за наличие на очевидна неправилност на същото по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не са изложени. При този резултат от предприетото касационно обжалване в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение