Определение № 309 от 16.09.2015 г. на ВКС по д. № 3028/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. К. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд по гр.д. №536/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Г. Ц. и Н. Ц. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между ищцата и първия ответник предварителен договор за продажба на недвижим имот, до размер на притежаваната от продавача 1/8 ид. ч. от имота. Касационната жалба е недопустима на осн. чл.280, ал.2 ГПК, в действащата към подаването на жалбата редакция на разпоредбата – пар. 14 от ПЗР на ЗИДГПК, ДВ бр.50/3.07.15 г. Цената на иска, определена на осн. чл.69, ал.1,т.4, вр. с т.2 ГПК е под 5 000 лв. Данъчната оценка на частта от имота, за окончателното прехвърляне на която е предявен искът, е 2084 лв./ 16 673 лв. на целия имот/ и върху нея ищцата е внесла държавната такса – л.16 и сл. от делото. В. решение е необжалваемо, а касационната жалба следва да остане без разглеждане, в какъвто смисъл е практиката на ВКС - напр. опр. по ч.гр.д. 4610/13 г. и потвърденото с него опр. по гр.д. №2220/13 г. на трето г.о. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.