Определение № 1560 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4113/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 68870/20.07.2023г., подадена от Г. К. М., чрез процесуалния представител адв. Ж. Ж. от САК, срещу решение № 3021, постановено на 08.06.2023 г. от Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Б“ състав, по в. гр. д. № 4652/2023г., в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 20048419 от 15.07.2022г. постановено по гр. д. № 5499/2020г. на Софийския районен съд, 169 състав, поправено с решение № 20082980 от 13.03.2023г. по същото дело, касаторът е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Г. К. Я. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от сбиване с нанасяне на леки телесни повреди на 12.07.2018г. в ап. № 66 в [населено място], ж.к. Д.-1 [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 12.07.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на Г. К. М. срещу Г. К. Я. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждането на Я. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от посоченото сбиване, за разликата над 750 лева до пълно предявения размер от 1500 лева, ведно със законната лихва от 13.08.2020г. до окончателното заплащане на сумата и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск бъде отхвърлен, а предявеният от него насрещен иск бъде уважен изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Кои са критериите, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД при телесните увреждания и може ли справедливият размер на обезщетението да бъде доказван с гласни доказателствени средства, когато за определени обстоятелства е назначена експертиза?

За да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос, касаторът поддържа, че въззивният съд не е кредитирал събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства-показанията на съпругата на касатора, която има преки и непосредствени впечатления за него след инцидента, досежно обстоятелството, че и към датата на производството той не се е възстановил напълно, доколкото един от зъбите му е останал изместен и в продължение на няколко седмици е изпитвал силни болки и е бил подут. Поддържа, че като не е кредитирал показанията на св. М., въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила в отклонение от практиката на ВКС, посочена в изложението.

2.Следва ли съдът, при преценка на обстоятелства, относими към определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД при телесни увреждания, да вземе предвид допълнителни критерии като допълнително влошаване на здравето, настъпило след датата на увреждането?

За да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос, касаторът излага същите съображения, като относимите към първия, поставен правен въпрос.

3.Допуснал ли е въззивният съд нарушение на правилото на чл. 52 ЗЗД и приетите с т. 11 от ППВС № 4/1968г. критерии, ако макар и правилно да е посочил всички обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, не е преценил същите в съвкупност и не е изложил собствени мотиви за справедливия размер на обезщетението?

За да обоснове наличието на основание за допускане на касационното обжалване по така поставения въпрос, касаторът поддържа, че според заключението на изслушаната по делото СМЕ с оглед увредите за К. Я. е приет период на силна болка от около 4-5 дни, а за касатора-такъв от 2-3 дни, както и период на пълно възстановяване за К. Я. от около 20 дни, а за касатора около 7-10 дни, т.е. така установените прогнозни срокове за възстановяване, установени от експерта, са изключително сходни, което счита за индиция за това, че двете страни са си причинили сходни по интензитет телесни увреждания, но въпреки това въззивният съд е определил като справедлив размер на обезщетението за К. Я. сумата от 6000 лв., а за касатора от 750 лв. Поддържа, че присъдените обезщетения са несъразмерни, без при това въззивният съд да е изложил каквито и да е мотиви досежно разликата на претърпените болки и страдания от двете спорещи страни в отклонение от практиката на ВКС, посочена в изложението.

Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба, в частта ѝ срещу решението на въззивния съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен насрещният иск на Г. К. М. срещу Г. К. Я., с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, за осъждането на Я. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от посоченото сбиване, за разликата над 750 лева до пълно предявения размер от 1500 лева, ведно със законната лихва от 13.08.2020г. до окончателното заплащане на сумата, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба.

Касационната жалба, в частта ѝ срещу решението на въззивния съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, касаторът е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Г. К. Я. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от сбиване с нанасяне на леки телесни повреди на 12.07.2018г. в ап. № 66 в [населено място], ж.к. Д.-1 [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 12.07.2018г. до окончателното заплащане на сумата, е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Г. К. Я. е предявил срещу Г. К. М. по реда на чл. 45 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., претърпени от увреждане на здравето (счупване на носовата пирамида), болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена последица от нанесен на 12.07.2018г. побой.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено че след употреба на алкохол е настъпило сбиване на 12.07.2018г. между Г. М. и Г. Я., с нанасяне на леки телесни повреди в ап. № 66 в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Посочено е, че по делото са представени писмени доказателства: епикриза на УМБАЛ „Света А.“ АД, Клиника по лицево челюстна хирургия, съгласно която Г. К. Я. е постъпил на 12.07.2018г. и е изписан на 16.07.2018г., лекуван е от закрито счупване на носа като му е извършено закрито наместване на носните кости за постигане на симетрична пирамида; амбулаторен лист на Г. Я. от 19.07.2018г. за травма на лявото око и кръвоизлив в същото; лист за платен преглед на Г. Я. от 30.07.2018г. за счупване на костите на носа; амбулаторни листа на Г. Я. от 09.10.2018 г и 27.11.2018 г за атипична лицева болка; съдебно-медицинско удостоверение на Г. Я. от 17.07.2018г. от д-р Т. К., според което е установено кръвонасядания на челото вляво, на клепачите на ляво око, на лява скулна област, на лява буза, на клепачи на дясно око, на гръбната повърхност на носа и на гръдния кош вляво; субконюктивален кръвоизлив на лява очна ябълка и счупване на носните кости.

Взето е предвид, че от събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля Х. Т. е установено, че първоначално М. е ударил шамари на Я., а последният му отвърнал. След това М. ударил на Я. няколко силни удара и го „нокаутирал“. На Я. му потекла много кръв - почти един литър и не спирала, но не загубил съзнание. Според показанията на свидетеля И. И., М. се нахвърлил върху Я. с удари „като в екшъните“, повече от десет удара, Я. целият бил в кръв, замаян, но в съзнание, като после го закарали в болница, а И. не видял Я. да нанася удари на М.. Свидетелят Р. М. (съпруга на М.) е заявила, че след процесното сбиване М. се е прибрал подут по главата и с изместен зъб, имал подутини и кръв по венците като подутините продължили две седмици, отишъл на зъболекар за проверка на зъба. Свидетелят Р. П. е посочил, че е възникнал спор за турското робство и М. казал на Я. да се дръпне от него и да престане да го обижда, Я. ударил М. през устата, двамата се сбутали и се удряли като свидетелят не е видял М. да удря Я. в носа, както и на Я. да му тече кръв, но по пода имало кръв и Я. се държал за носа.

Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по приетата СМЕ от сбиването Г. Я. е получил кръвонасядания на челото вляво, на клепачите на ляво око, на лява скулна област, на лява буза, на клепачи на дясно око, на гръбната повърхност на носа и на гръдния кош вляво; субконюктивален кръвоизлив на лява очна ябълка; и счупване на носните кости. Счупването на носните кости е лекувано оперативно - под обща венозна анестезия и е извършено ръчно-инструментално наместване на носните кости. Я. е изпитвал болки 5-6 дни, като в този срок са преминали и кръвонасяданията. Общото възстановяване след счупването на носните кости е за около 20 дни като първоначално за 5-6 дни е било затруднено дишането през носа. Атипичната лицева болка е от възпаление на втория (към горната челюст) клон на троичния нерв като такова възпаление може да възникне от травма, заболявания на зъбите и челюстите, възпаление на долночелюстната става и пр.

Въззивният съд е приел, че като се вземат предвид процесното счупване на носа, множеството кръвонасядания и атипичната лицева болка, справедливото обезщетение за причинените на Я. неимуществени вреди (болки и страдания), определено по реда на чл. 52 ЗЗД, възлиза на 6000 лева. Изложени са мотиви, че получените от Я. травми от сбиването са по-значителни - същият е имал е счупване на носа и обилно кървене веднага след сбиването; имал е множество кръвонасядания и е трябвало да потърси лекарска помощ; четири дни е бил в болница като е извършена оперативна интервенция на носа му под анестезия. Посочено е, че Я. е имал атипична лицева болка повече от три месеца след сбиването като същата е следствие от възпаление на втория (към горната челюст) клон на троичния нерв, а съгласно заключението на вещите лица по СМЕ такова възпаление може да възникне от травма в областта на главата и носа, включително от процесното сбиване, при което Я. е получил силни удари в областта на главата. Прието е, че при липса на данни за противното, атипичната лицева болка е в причинна връзка със силните удари в главата, които М. е нанесъл на Я. на 12.07.2020г. Изложени са съображения, че според всички разпитани свидетели инициатор и активен при сбиването е М., а Я. се е отбранявал доколкото е могъл.

Формиран е решаващ правен извод, че искът на Я. е основателен и доказан до размера от 6000 лева като при наличие на представени медицински документи и СМЕ, е без значение, че не са ангажирани и свидетелски показания за претърпените болки и страдания.

При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси.

Първите два от формулираните в изложението въпроса са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд по насрещния иск на Г. К. М. срещу Г. К. Я. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждането на Я. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от процесното сбиване на 12.07.2018г. в ап. № 66 в [населено място], ж.к. Д.-1 [жилищен адрес] в която част решението не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба е процесуално недопустима. Поради това по така поставените въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато и същите не следва да бъдат обсъждани.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване и по последния (трети) формулиран в изложението въпрос, тъй като въззивният съд се е съобразил с ППВС № 4/1968г. и формираната трайна практика на ВКС по чл. 290 ВКС относно приложението на чл. 52 ЗЗД като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, дължимо на К. Я., които са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Съображенията на въззивния съд и извършената от него преценка съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената в изложението, според която съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение за извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за конкретния спор правно релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. В обжалваното решение въззивният съд последователно е проследил и анализирал всички установени по делото факти и обстоятелства около процесното сбиване на 12.07.2018г. в ап. № 66 в [населено място], ж.к. Д.-1 [жилищен адрес] преценил е значението на всеки един от тези факти както за осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане, така и за определянето на размера на обезщетението, акцентирайки при това на значението на обстоятелството, че инициатор и активен при сбиването е М., а Я. се е отбранявал доколкото е могъл. Съобразено е, че получените от Я. травми от сбиването са значителни - счупване на носа и обилно кървене веднага след сбиването; множество кръвонасядания и необходимост от лекарска помощ; болнично лечение и извършена оперативна интервенция на носа под анестезия. Посочено е, че Я. е имал атипична лицева болка повече от три месеца след сбиването като е прието, че същата е в причинна връзка със силните удари в главата, които М. е нанесъл на Я. на 12.07.2020г. Именно тези обстоятелства, за които касаторът твърди, че въззивният съд не е преценил в съвкупност и не е изложил мотиви, са съобразени от съда и са в основата на преценката му за размера на дължимото обезщетение. Въззивният съд не е преценявал само и единствено прогнозните срокове за възстановяване, установени от вещото лице, а е съобразил и обсъдил детайлно последиците от конкретните телесни увреждания, причинени на ответника по касационна жалба.

Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че несъобразяването на съда с обстоятелството, че причинените на К. Я. и на К. М. вреди са сходни по интензитет, както и че сходни ас и прогнозните срокове за възстановяването на всеки един от тях, обуславя допускането на касационното обжалване по така поставения правен въпрос.

На първо място следва да се отбележи, че тези доводи са свързани изцяло с поддържаната от касатора защитна теза в процеса, изразяваща неговата лична оценка на случилото се, която не съответства на данните по делото, според които периода на изпитвана силна болка при всяко от увредените лица е различен (4-5 дни за Я. и 2-3 дни за М.), различен е и периодът на възстановяване (20 дни за Я. и 7-10 дни за М.), както и претърпените от всеки един от тях увреждания, подробно описани по-горе, т.е. твърдяното сходство не се установява по делото. И на второ място следва да бъде взето предвид обстоятелството, че тези различия са били преценени от въззивния съд, който е приел, че получените травми от сбиването при Я. са по-значителни от получените при М., т.е. извършено е съпоставяне между получените травматични увреждания, интензитета на изпитваната болка, както и на прогнозния период на възстановяване.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма.

При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. Същото е постановено при точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и с трайно установената практика на ВКС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение