Определение № 913 от 25.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 31/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Г. А., с ЕГН [ЕГН], К. Ц. Л., с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител М. Г. А. и Д. Л. Д., с ЕГН [ЕГН] срещу решение №86 от 16.07.2025 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №85/2025 г., В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 3/20.01.2025 г. по т. д. № 22/2024 г. на Плевенския окръжен съд в съответните осъдителни части, са отхвърлени частично предявените искове с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3 от КЗ за осъждане на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - [населено място], [улица], ет. 2, с ЕИК[ЕИК], да заплати обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие от смъртта на Ц. Д. Л., настъпила при ПТП на 20.07.2023 г., причинено виновно от водач на автомобил, който е незастрахован и обичайно се намира в държава-членка, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение, в съответните части: по отношение на М. Г. А., с ЕГН [ЕГН] – за разликата над 200 000 лв. до 250 000 лв.; на К. Ц. Л., с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител М. Г. А. - за разликата над 250 000 лв. до 300 000 лв. и на Д. Л. Д., с ЕГН [ЕГН] – за разликата над 180 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва върху разликите от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваните части. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - [населено място] не изпраща писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е изложил следните съображения: Не се спори по делото, че смъртта на Ц. Д. Л. е настъпила в ПТП на 20.07.2023 г., причинено виновно от водач на лек автомобил, който е незастрахован и обичайно се намира в държава-членка, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение. Механизмът на произшествието, виновното поведение на деликвента и причинно-следствената връзка му това поведение и смъртта на пострадалия, са установени по делото и не са спорни. Същото се отнася и за отговорността на ответника Сдружение „НББАЗ“ да репарира претърпените в резултат на събитието вреди на осн. чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ. Към датата на произшествието Ц. Д. Л. е бил на 44 г. Ищците, от чието име е подадена настоящята КЖ се явяват съответно: М. Г. А. - негова фактическа съжителка на починалия при ПТП, К. Ц. Л. – негов син, а Д. Л. Д. – негов баща. По иска, предявен от М. Г. А., въззивният съдебен състав е приел следното: От показанията на свидетелите Б. Н. С. – приятелка на ищцата, П. Х. Р. – приятел на пострадалия и Ц. Н. Н. – братовчедка на пострадалия, се установява, че ищцата и Ц. живеели заедно на съпружески начала от около 9-10 г. Били добро семейство. Ц. бил основната фигура, ежедневно се грижел за тях. Помагал много в отглеждането на детето - прибирал го от градина, от училище, играел с него. Поставял семейството на първо място. След инцидента М. станала затворена, не искала да общува с никого, дори и с приятелите си. Понесла тежко смъртта на Ц.. Опитва се да се справи с детето с помощта на баба му, да се държи заради детето, да не я вижда, че тъгува. От заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, изготвена от специалист по съдебна психиатрия и клиничен психолог, се установява, че по повод наличието на тревожно – депресивна симптоматика след инцидента, ищцата се е консултирала с психолог и е лекувана в Психиатричното отделение на МБАЛ – Левски. Според вещите лица се касае за преживяна реактивна депресия след психотравматично събитие, а не за ендогенна депресия. Към момента при ищцата няма данни за изразени болестни преживявания, които да се отразяват на общото й състояние и не се налага лечение или специални грижи. Състоянието на скръб при ищцата, като чувство с голям интензитет, е продължило около една година и към момента има депресивна симптоматика - потиснато настроение, инсомния, липса на апетит. Заключението на вещите лица е, че ищцата е клинично психично здрава и няма данни за психично разстройство, надхвърлящо нормалните психологични преживявания на скръб в резултат от загубата на пострадалия. Съдът, сочейки че отчита всички релевантни обстоятелства и при преценка, че свидетелските показания кореспондират изцяло с експертното заключение, е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 250 000 лв. е прекомерно и несъответно на принципа за справедливост, който следва да бъде спазван при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД.Счел е, че съобразно събраните по делото доказателства, страданията, които ищцата е преживяла вследствие от смъртта на нейния фактически съжител, следва да бъдат овъзмездени със сума в размер на 200 000 лв. По-висок от този размер, според въззивния състав, се явява необоснован, доколкото от заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза се установява, че най-тежкият депресивен период при ищцата е отминал и към настоящия момент тя е психично здрава, и не се нуждае от лечение. Възрастта на ищцата (45 г. към датата на смъртта на пострадалия), липсата на данни за здравословни проблеми, както и обстоятелството, че остава единствен родител на детето, дават основание да се приеме, че тя ще намери сили да продължи живота си, въпреки тъгата и скръбта, които ще изпитва. По иска, предявен от К. Ц. Л. чрез законния му представител М. Г. А.: Към датата на смъртта на пострадалия ищецът е бил дете на 8-осем години. Връзката с баща му е била близка и емоционална. Ищецът бил буйно дете и баща му можел да го укроти, да му повлияе (свидетелката Н.). От показанията на свидетелите Н., С. и Р. се установява, че двамата имали общи занимания – карали заедно велосипеди, както и общи интереси към музиката – Ц. свирел на китара в местна група и учел К. да свири на барабани, каквото било неговото желание. Ищецът бил жизнерадостно, будно, весело и общително дето, но след инцидента станал затворен, несигурен и объркан, не иска да свири (свидетелката Н.). Не говори много за баща си, мъчно му е, но се прикрива и не иска да се споменава за инцидента. Показанията на свидетелите кореспондират със заключението на съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза. Според вещите лица, след загубата на баща му при ищеца е била налице висока генерализирана тревожност, с депресивни стигми. Към момента няма данни за психично разстройство и е клинично психично здрав. Вещите лица дават заключение, че той не е преодолял травмата от загубата на баща си. Изпитва тъга, избягва и изтласква от съзнанието си травмиращата го информация относно смъртта на баща си. Опитва се да преодолее загубата, което представлява адаптивна реакция. Изпитва чувства на несигурност и беззащитност, занижена самооценка, неувереност и пасивност. Според експертите, загубата на баща му може да има тежки негативни последици за ищеца, но е възможно да се адаптира към случилото се, ако фигурата на бащата бъде заменена от нов партньор на майката. Бъдещото развитие на личността и психиката на ищеца е трудно предвидимо и в голяма степен зависи от близките, които полагат грижи за него. Като е преценил изложеното по-горе, съдът е приел, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 300 000 лв. е несъответно на доказаните по делото вреди. Животът на ищеца е променен безвъзвратно и завинаги, защото в него ще липсва фигурата на бащата – като найблизък човек, като авторитет, като пример за подражание, като приятел в игрите и в общите интереси. Дори в живота му да се появи такава фигура, тя не би могла да замени напълно бащата, нито ще бъдат заличени спомените от техния съвместен живот, от любовта и привързаността между тях. Начинът, по който преодолява смъртта на баща си – като се затваря в себе си, като избягва да говори за инцидента, всъщност показва колко тъгува и скърби, и колко е трудно да се адаптира към новата житейска ситуация. С оглед на това, интензитетът на търпените от ищеца страдания и тяхното значение за развитието на личността му като зрял човек, следва да бъдат оценени високо. От друга страна, негативното отражение на инцидента върху живота на ищеца занапред не е предопределено, а е само вероятно според заключението на експертизата. Израстването му като личност зависи от множество обстоятелства и в зависимост от подхода, вниманието и грижите на майка му, на близките му роднини, които й помагат в отглеждането, тези отрицателни последици биха могли да бъдат преодолени и избегнати. С оглед на това, според въззивната инстанция обезщетение в размер на 250 000 лв. е в най-голяма степен адекватно да обезщети претърпените от ищеца страдания и съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Отношенията между пострадалия и ищеца Д. Л. Д.- негов баща са оценени от съставът на ВТАС като близки- типични отношения между баща и син: помагали си взаимно, събирали се заедно – на гости, по заведения, били весели хора, ищецът бил „душата“ на компанията Ц. помагал на баща си, който живее в [населено място] и има кошери. След смъртта на сина му ищецът Д. Л. Д. станал тъжен и затворен. Според експертите, извършили съдебнопсихиатричната и психологическата експертиза, ищецът не може да се справи с тъгата и мъката, които изпитва и понастоящем. Състоянието на скръб, като чувство с голям интензитет, е продължило около година, съпътствано от потиснато настроение и безсъние. При него не са установени изразени болестни психични преживявания, които да повлияват социалното му функциониране и скръбта може да се приеме като неусложнена, т. е. като нормално психологическо състояние в резултат на неблагоприятно житейско събитие със стресогенен ефект от висок ранг. При ищеца – баща на пострадалия, мъката и скръбта от загубата на неговия син не са довели до болестни психични преживявания, интензивните страдания са отшумели и към днешна дата психологическото му състояние се определя от експертите като нормално вследствие от трагичната загуба. Предвид това, въззивната инстанция приема за справедливо, съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за ищеца, съответстващо на доказаните по делото неимуществени вреди, което възлиза на 180 000 лв. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси в обобщен вид следните: за това как и към кой момент се прилагалат критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, дали следва да се посочат всички съществени критерии за това, да се обсъдят в мотивите всички доказателства и факти относно преживените от ищците неимуществени вреди. Следва ли да се изложат съответните съображения за тава в мотивите на въззивното решение, както и да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити. Представлява ли присъждането на обезщетения в занижени размери нарушение на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е посочил, защо е присъдил по -ниски от обичайните размери на обезщетенията за сходни случаи, допустимо ли е съдът да откаже назначаването на комплексна психолого-психиатрична експертиза при условията на чл.266 ал.3 ГПК; Твърди се, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси, само тези за начина на определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди отговарят на горните критерии за обуславящи изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретните размери на обезщетенията за страданията на всеки от ищците, подали КЖ. Евентуалнен отговор на въпроса от изложението: дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и обществено-икономическата конюнктура, инфлацията и размерите на застрахователните лимити не би имал за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на размерите на присъдените обезщетения, доколкото в своята константна задължителна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че законовоопределените лимити се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. Останалите въпроси основани на твърденията, че са присъдени обезщетения в занижени размери в нарушение на чл.52 ЗЗД и че съдът не е посочил, защо е присъдил по-ниски от обичайните размери на обезщетенията за сходни случаи, както допустимо ли е съдът да откаже назначаването на комплексна психолого-психиатрична експертиза при условията на чл.266 ал.3 ГПК представляват оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания акт, по които ВКС не се произнася във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК. В полза на ответното дружество не следва да се присъждат разноски, с оглед липсата на установени такива. С оглед изложеното, съдът