Определение № 12 от 12.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3807/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на ДФ „Д. Б.” срещу определение №700 от 03.11.2014 г. на ВКС ТК, Второ т.о. по ч.т.д.№3125/14, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение №198/01.07.2014 г. по в.ч. гр.д. №232/14 на ВТАС за потвърждаване на първоинстанционното разпореждане, с което е отказано издаване на изпълнителен лист. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оставената без разглеждане частна касационна жалба е въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане постановено по молба за издаване на изпълнителен лист. Съставът на ВКС е приел, че въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане постановено по молба за издаване на изпълнителен лист не попада в нормативно очертаните в чл. 274 ал.2 ГПК две категории определения подлежащи на частно касационно обжалване. С оглед изложеното, съставът на ВКС, Второ т.о. е приел, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Тази констатация се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС, ІІ т.о.. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. на ВКС т. 6: определенията, които не преграждат понататъшния ход на делото и за които е предвидена изрична обжалваемост- подлежат на двуинстанционно разглеждане. Така цитираното ТР не е изгубило своята актуалност и при действието на новия ГПК от 2007 г., който в разпоредбите си в чл. 274 ал.3 ГПК очертава кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК,: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение