Определение № 1537 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 723/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Л. Т. М., чрез адвокат В. Д. от АК-Пловдив, срещу решение № 1285/24.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1980/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 1853/25.05.2022 г. по гр.д.№ 18287/2021 г. на Районен съд Пловдив и е отхвърлен предявения иск на Л. Т. М. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите: 5056,37 лева - главница; 1198,31 лева -възнаградителна лихва за периода 04.01.2013 г. - 05.09.2014 г.; 477,30 лева обезщетение за забава за периода 05.02.2013 г. - 03.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 27.01.2014 г. до изплащането и разноски от 234,64 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 12.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1185/2014 г. на РС Пловдив. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: „Прекъсва ли давността молба от взискателя, съдържаща искане за извършване на определен изпълнителен способ, макар да не е предприето действие по принудително изпълнение от съдебния изпълнител?" „Уведомлението за извършване на опис, без реално да се пристъпва към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност?" Според касатора въпросът е разрешен в противоречие на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, чрез юрисконсулт Н. В., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 3 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е установил, че въз основа на изпълнителен лист от 12.05.2014 г. е образувано изп.дело № 3349/03.11.2016 г., на ЧСИ К.П., по което е връчена призовка за доброволно изпълнение, извършени са справки, а на 26.05.2017 г. е насрочен опис на движими вещи, като на 15.10 2018 г. е насрочен повторен опис. Въз основа на договор за цесия, по молба от 27.11.2018 г., ответникът по делото е конституиран на мястото на първоначалния взискател, поискал е налагането на запор /18.10.2019г./, опис, оценка и публична продан /23.01.2020г./, като частният съдебен изпълнител е насрочил опис на движими вещи на 17.03.2020 г. и 15.07.2021 г., а на 11.11.2021 г. е получено плащане от длъжника /1109,51 лева/. При така установените обстоятелства, съдът приема за неоснователни твърденията на длъжника за настъпила перемпция по изпълнителното дело и погасяване на вземанията по давност. Според мотивите на решението, конституирането на нов взискател е без значение за изхода на спора, а от насрочения опис на движими вещи - 15.10.2018 г. и поисканите изпълнителни действия - на 18.10.2019 г., 23.01.2020 г. и 17.03.2020 г., не са изтекли 2 години, поради което не е настъпила перемпция по изпълнителното дело, вземането не е погасено по давност, а предявения иск по чл.439 ГПК е неоснователен. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следното: Отговор на поставените в изложението въпроси се дава с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. в което се приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В мотивите към т.10 на посоченото ТР № 2/26.06.2015 г. се обявява за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основаващо се на нормата на чл.115, ал.1, б."ж" ЗЗД и се приема също, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Следователно, в цитираното тълкувателно решение се дава положителен отговор на първия повдигнат въпрос, а даденото от въззивния съд разрешение за неоснователност на възраженията на длъжника за перемиране на изп.дело № 3349/2016 г. на ЧСИ К.П., тъй като след образуване на изпълнителното производство е насрочен опис на 15.10.2018 г. и са поискани изпълнителни действия, съответно на 18.10.2019 г., 23.01.2020 г. и 17.03.2020 г., поради което не са изтекли 2 години и вземанията на кредитора не са погасени по давност, са изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Вторият въпрос също не дава основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като в мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК възприема становището, че в изпълнителното производство прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Въззивният съд е приел, в случая, че по искане на взискателя са били предприети изпълнителни действия, за което е уведомяван длъжника и не са изтекли 2 години, поради което по изпълнително дело № 3349/03.11.2016 г., на ЧСИ К.П., образувано след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не е настъпила перемпция и вземанията на кредитора не са погасени по давност. Тези изводи не са в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за необходимост да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика по въпроса за предпоставките, при които да бъде уважено възражение за погасителна давност на длъжника, не може да се приеме, че поставените въпроси са в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, чрез юрисконсулт Н. В., са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 100 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение