Определение № 1875 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1918/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 75 от 25.05.2023г. по в. т. д. № 322/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № Р-21 от 01.09.2021 г. по т. д. № 72/2020 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която предявените от Й. В. Т. и Д. С. Н. срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Й. Ц. Й., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 06.09.2019 г., са уважени за сумата от по 80 000 лева. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята баба, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките, предвидени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Освен това, счита, че присъдените обезщетения са прекомерни и не съответстват на критерия “справедливост“ по чл. 52 ЗЗД. Като обосноващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. На кои доказани факти, съобразно събраните по делото доказателства, съдът е извършил преценка на трайността и дълбочината на поддържаните отношения; 2. Кои конкретни доказателства следва да бъдат ценени при формиране мотивите на съда относно дължимост на сума за обезщетение при наличие на житейски факти относно доказване зрелостта на претендиращите малолетни и непълнолетни; 3. Какви са конкретно установените по делото факти, които се определят като такива относно проявление на особени обстоятелства, поради които на ищците се следват суми за обезщетения; 4. Кои обстоятелства, при наличните писмени и гласни доказателства, съдът определя като особени, които да определят връзката между пострадалата и ищците за сравнима с връзката с наследниците й по закон и лица от най-близкия кръг“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Бланкетно се поддържат също основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В самата касационна жалба е поставен и въпросът за „приложението на принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД“ с твърдението, че е разрешен в противоречие с ППВС № 6/68г. Ответниците по касация – Й. В. Т. и Д. С. Н., двамата от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмени отговори от 25.10.2023 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 06.09.2019г., по вина на водач, застрахован при ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на лицето Й. Ц. Й. – баба на двамата ищци. По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение в качеството им на внуци на починалата, решаващият състав е приел същата за доказана от показанията на разпитаните по делото свидетели. Изводът за наличието на изградена силно емоционална и трайна връзка между ищците и тяхната баба е направен с оглед категорично установения факт, че ищците са израснали в семейството на баба си и дядо си, като баба им Й. Ц. Й. е полагала грижи за тях още от раждането им; била е като майка за тях, тъй като в последните години майка им е работела в чужбина и е отсъствала от дома; бабата не само е полагала грижи за децата, но ги е възпитавала, с нея те са споделяли, от нея са търсили подкрепа, защото са я възприемали като своя майка. Въззивният съд е преценил за справедливо обезщетение в присъдения от първата инстанция размер – по 80 000 лв. за всеки от ищците. При определяне обема на неимуществените вреди е взел предвид установеното от свидетелите, че ищците са преживяли смъртта на баба си тежко – затворили са се в себе си, променили са успеха си, не се чувстват сигурни, тъгуват за пострадалата. Освен това е съобразил и заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза, според което към момента на изследването двамата братя са на етапа на депресията и пребивават там от дълго време, а по отношение на по-големия Й. е налице дори промяна насочеността на личността и той е на крачка от болестта. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените в изложението четири въпроса нямат характер на обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Въпросите са насочени към това да бъдат тълкувани мотивите на въззивния съд – да се посочат кои доказани факти съдът е преценявал, кои обстоятелства е счел като особени и кои конкретни доказателства следва да бъдат ценени. Следователно, отговорът на тези въпроси предпоставя преценка на правилността (обосноваността) на въззивното решение, която обаче е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Поради това, не може да се обсъжда дали същите са решени в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, нито могат да бъдат счетени като имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставения в касационната жалба въпрос „за приложението на принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД“. Същият е формулиран абстрактно и без да е отнесен към мотивите на обжалвания акт. Независимо от това, следва да се посочи, че при определяне размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди съдът не се е отклонил от указанията в цитираното от касатора пленумно постановление, тъй като е взел предвид специфичните за случая обстоятелства, а също и конкретните икономически условия в страната към датата на настъпването на вредата. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото е заявено бланкетно - само с посочване на законовата норма, същото не подлежи на обсъждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК