Определение № 655 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 297/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 53302/20.12.2010 година на В. С. С. от [населено място] чрез адв.И. И. –АК В. срещу въззивно Решение Nо 1252 от 29.10.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1043/ 2010 година на ОС-Варна. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, е оставил в сила Решение Nо 1050 от 29.03.2010 година по гр.д. Nо 9833//2006 година на РС- Варна по отхвърления иск, заявен на основание чл. 109 ЗС срещу В. П. Ц. и Й. Р. У., за преустановяване на неоснователни действия, с който се препятства упражняване правото на собственост и се възстанови присъединена реална част от собствения му имот в [населено място] м. „К.”, УПИ * кв. 20 по плана на местността, с площ на присъединеното от 20 кв.м. За да се отхвърли иска съдът е приел, че по делото липсват документи, който да сочат, че ищецът е собственик на претендираната реална част от че са налице неоснователно действия, препятстващи упражняване правото му на собственост. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради несъобразяване с петитума на иска, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод, че произнасянето на ВКС касае” точното приложение на закона” по делото, както поради неточния възприетия петитум на исковата молба, така и поради неточното приложение на чл. 16 ал.1 т ал. 5 З./ отм./ във вр. с чл. 210 ЗУТ .Отново се поддържа довод за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради несъобразяване на установените по делото факти с приложимите правила на ЗУТ относно прилагане на регулацията. Прилагат се ТР 31/84 на ОСГК на ВС, касаещо хипотези на препятстване упражняване правото на собственост на съседен недвижим имот в резултата на изграден в отклонения на СПН строеж, Решение Nо 1544/ 30.10.2002 година по гр.д. Nо 18899/2001 година на ВКС-IV отд., с което се приема, че негаторният иск може да бъде упражнен срещу всеки, който пречи да се упражнява правото на собственост, Решение Nо 1161/14.11.2008 година по гр.д. Nо 4952/2007 година на ВКС-II отд., с което се приема, че негаторният иск, съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между двата имота. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция по изм. с ДВ. бр.100/2010 г./, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за данъчната оценка на имота по заявения иск и спазване на срока по чл. 283 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради липсата на точно и конкретно формулиран процесуално или материално-правен въпрос, имащ качеството на обуславящ изводите на съда по постановения краен резултат на делото при разрешаването на конкретния спор.Без посочен въпрос, касационният съд не може да извърши преценката, вменена му от законодателя в производството по чл. 288 ГПК за противоречие на даденото разрешение на въззивния съд със задължителна съдебна практика/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК /, или да е налице противоречиво разрешаване на посочения въпрос/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С „молбата” от 18.01.2011 година, подадена в изпълнение указания на съда за представяне на изложение по см. на чл. 284 ал.3 ГПК, защитата на касатора посочва като основание за допустимост на касационното обжалване чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, без да формулира конкретен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК в смисъла на дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, който да касае приложението на правна норма от материален или процесуален характер, обусловила изхода на делото. Доколкото се поддържат нарушения по приложение на закона-норми на З./ отм./ и ЗУТ относно неприлагане на регулационния план, то посочената съдебна практика, не може по никакъв начин приема като противоречива по поставения проблем, тя по скоро е неотносима .Без касатора да е посочил, в каква насока/ извън искането да се пререши спора в негова полза, която касае произнасяне по основателността на самата касационна жалба / иска да принципното произнесе на ВКС, преценката за допустимостта на самото касационно обжалване не може да бъде извършена. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия