Решение № 373 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 378/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на “М” Е., гр. П., представлявано от управителя К. М. срещу определение № 465 от 27.05.2010 г. по гр.д. № 1642/2009 г. на ВКС, състав на ІV г.о., с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2009г. по гр.д. № 565/2009 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото”. С ГПК от 2007г. исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.нар. предварителна селекция на касационните жалби, по реда на чл.288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл.280 ГПК. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Оттук и определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно РКС № 4/16.06.2009г. Изводът за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл.296 ГПК, визираща влизане в сила на решенията. Разпоредбите на т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение: - когато срещу него е подадена касационна жалба, но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 ГПК, респ. касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване /от влизането му в сила/ в първата хипотеза, докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е поставено на плоскостта на неуважаването на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.