Определение № 1141 от 05.11.2014 г. на ВКС по д. № 4218/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №1278/13 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение по иск на А. Мол, касаторката е лишена на осн. чл.132, ал.1, т.1 и 2 СК от родителски права за малолетните деца на страните – А. Мол, род. през 2002 г. и Г. Мол, род. през 2008 г. Прието е, че ответницата по иска има поведение, което е опасно във висока степен за личността, здравето, възпитанието и съществените интереси на децата и че не полага трайно грижи за тях и не им дава издръжка без основателна причина, с което са осъществени и двете отделни основания за лишаване от родителски права, предвидени в чл.132, ал.1 СК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК по въпроси от предмета на двете основания за лишаването й от родителски права. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС по въпроса: кога е налице трайно неполагане на грижи за децата без основателна причина? Сочи, че въпросът: с каква давност следва да са данните за аморално поведение по чл.132,ал.1,т.1, вр. с чл.131, ал.1 СК, за да се приеме, че е налице особено тежък случай на такова поведение, което е сериозна заплаха за децата - е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като не е разработен в съдебната практика. ВКС намира, че обжалване на въззивното решение следва да се допусне и на двете посочени основания по чл.280, ал.1 ГПК, по поставените въпроси от предмета на спора, като се има предвид практиката на ВКС по исковете за лишаване от родителски права в приложените р. по гр.д. №1125/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №4468/08 г. на четвърто г.о./ по чл.290 от ГПК/, както и в други служебно известни решения – напр. р. по гр.д. №172/08 г. на четвърто г.о., по гр.д. №153/11 г. на трето г.о. на ВКС. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.