Определение № 118 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 52/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК,образувано по частна жалба на Н. Т. Д. от с. Ж. войвода срещу разпореждане от 02.12.2009г на Сливенски окръжен съд, с което на основание 286 ал.1 т.3 от ГПК е върната касационната жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение по гр.д. № 196/2009г по описа на Сливенски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението ,тъй като във обжалваното въззивно решение е изрично посочено, че същото подлежи на обжалване. Изтъква се противоречие с ТР №1 /2001г на ОСГК. Засегнато се явява правото на защита и справедлив съдебен процес. Частната жалба е неоснователна. Върната на основание чл. 286 ал.1 т.3 от ГПК, касационната жалба е била постъпила срещу въззивно решение №175от 13.07.2009г по гр.д. 196/09 г на Сливенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение, произнесено по иск за присъждане на сумата 400 лева. Тази именно цена именно съставлява и обжалваемия интерес за настоящия касатор по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК. И тъй като посочения обжалваем интерес е под законовия минимален размер, обуславящ касационно разглеждане на оплаквания срещу постановени въззивни решения, то и касационната жалба правилно е върната. Без значение е обстоятелството, че при постановяване на решението си въззивният съд е посочил възможност същото да се обжалва. Недопустимост за касационно обжалване в случая произтича от самия закон. Неотносимо се цитира ТР №1 от 2001г на ОСГК на ВКС във връзка с обжалване на въззивни решение по реда на отменения ГПК. Съгласно §2 ал.3 от ПЗР на ГПК (ДВ бр. 59 /2007г ) по реда на отменения ГПК се разглеждат само касационни жалби, постъпили до влизане в сила на новия кодекс. Касационната жалба на Д. е постъпила на 10.08.2009г и по отношение на нея е приложен съответния закон. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,