Определение № 50443 от 10.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 694/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. С., действаща чрез настойника си М. С. С., представлявана от адв. Р. М., срещу решение № 1389 от 21.12.2021г. по в.гр.д. № 1700/2021г. на САС, 7 състав, с което е потвърдено решение № 261842 от 18.03.2021г. по гр.д. № 6925/2018г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката против Гаранционен фонд иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради причинени при ПТП на 21.03.2016г. телесни увреждания за разликата над 500 000 лева до 1 050 000 лева.

Касаторката излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззивното решение няма собствени мотиви защо приема, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е справедливо, а липсва и препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Намира, че изводът на въззивния съд за наличие на подобрение на състоянието ѝ е формиран без обсъждане на събраните по делото доказателства, от които се установява, че излизането от кома към будна кома, впоследствие към вегетативно състояние и в момента в съзнание не подобрява по никакъв начин състоянието ѝ, тъй като интелектуалното развитие е като на едногодишно дете и не се очаква съществено подобрение. Поддържа, че присъденото обезщетение не е съобразено с лимита на застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Какво следва да се включва в съдържанието на понятието „справедливост”, съдържащо се в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на настъпили телесни увреждания при предявен пряк иск срещу Гаранционен фонд, чийто правен режим е аналогичен с този на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”?

2. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва ли съдът да прецени всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл.52 ЗЗД, а именно – освен становището на вещите лица по допуснатите експертни заключения, и приобщените по делото свидетелски показания?

3. Следва ли при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди съдът да посочи, анализира и съобрази годината на настъпване на ПТП и нивата на застрахователно покритие към датата на настъпване на обезщетението по справедливост или е достатъчно само да маркира, че има предвид същите при постановяване на съдебния акт, без подробно да ги обсъди в решението си?

4. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът подробно да обсъди в постановения акт всички претърпени увреждания при пострадалото лице, както и настъпилите трайни и дефинитивни физически и психологически усложнения във връзка с пътния инцидент?

5. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да прецени съобразно задължителните указания в ППВС №4/1968г. възрастта на пострадалата към момента на настъпване на катастрофата, както и да вземе предвид всички остатъчни последици за състоянието на пострадалата, нейната пълна зависимост от грижите на близките ѝ, за да съществува?

6. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да прецени съобразно задължителните указания в ППВС №4/1968г. невъзможността на пострадалото момиче пълноценно да общува, говори, да се учи и да работи, завинаги зачеркнатата възможност да създаде собствено семейство, обречеността ѝ на социална изолация, пълната липса на възможност за някаква /каквато и да е/ професионална реализация?

Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с ППВС № 4/1968г., т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, решение № 95 от 23.04.2014г. по гр.д .№ 5805/2013г. на ВКС, III г.о., решение № 227/2018г. по т.д. № 135/2017г. на ВКС, II т.о., решение № 161/2020г. по т.д. № 2783/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 259 от 19.12.2014г. по гр.д. № 1746/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 136 от 01.03.2012г. по гр.д. № 414/2020г. на ВКС, III г.о., решение № 158 от 17.10.2014г. по т.д. № 3594/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 31 от 25.03.2014г. по т.д. № 1203/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 217 от 20.12.2017г. по т.д. № 990/2017г. на ВКС, II т.о.

Ответникът Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт М., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос е относно размера на справедливото обезщетение на неимуществените вреди, търпени от ищцата. Посочил е, че във въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации на съда относно получените от ищцата телесни увреждания, лечебния и възстановителен процес, трайността на уврежданията, последиците за здравето и живота на ищцата. Взел е предвид, че претенцията в исковата молба е за обезщетяване на болки и страдания, търпени от ищцата в резултат на следните увреждания, причинили ѝ силни болки, обездвижване, тежко болнично лечение, инвалидност: тежка черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, контузия на мозъка, счупена дясна орбита на черепа, контузии на главата, двустранно счупване на пубисните и тазовите кости, фрактура на лява ключица, счупено осмо ребро, пневмоторакс, контузия на белите дробове, руптура на слезката, хидроцефалия, спастична квадрипареза тежка степен, епилепсия и други. Намерил е, че получените от ищцата травми при ПТП, реализирано на 21.03.2016 г., са установени чрез заключението на изслушаните по делото съдебномедицинска експертиза от вещите лица д-р Х. М. – неврохирург и д-р А. М. – съдебен лекар, и съдебно-психиатричната експертиза от д-р Е. И., според които при пътнотранспортното произшествие ищцата е получила тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия тежка степен с увреда на мозъчния ствол, множество контузионно-кръвоизливни зони; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; фисура на пода на дясна орбита; контузия и охлузване на главата; фрактура на лонните кости на таза двустранно; контузия на белия дроб вдясно; навлизане на въздух в гръдната клетка вляво; фрактура на осмо ребро вдясно; разкъсване на слезката; разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица. Взел е предвид, че според заключението в резултат на уврежданията ищцата е преминала последователно през кома, будна кома, вегетативно състояние, а понастоящем е в подобрено състояние, макар и на легло. Ищцата е лекувана в болница девет месеца и 45 дни в хоспис, като през този период е приемала само течна храна със спринцовка, отслабнала с 20 кг; не реагирала на външни дразнения, не показвала болка. За лечение на вътрешната хидроцефалия и повишено вътречерепно налягане е поставена клапа в областта на темето; проведена е продължителна дихателна реанимация чрез трахеотомия; било е необходимо постоянно наблюдение за почистване на канюлата, през която ищцата е дишала; поставена е гастростома за осъществяване на ентерално хранене; впоследствие през юни 2017 г. гастростомата е отстранена оперативно, затворена е трахеостомията. Въззивният съд е взел предвид, че общо са извършени шест оперативни интервенции и една манипулация за лечение на повишения мускулен тонус, както и е проведено продължително комплексно медикаментозно лечение, физиотерапия и рехабилитация. Съобразил е, че счупеното ребро е зараснало за около 25 дни, костите на таза – за около три месеца, като след преустановяване на апаратното дишане ищцата вероятно е изпитвала болки при обръщането й в леглото; преживяла е множество трудности, свързани с основните физиологични процеси – канюлата, през която дишала, се запушвала; дълго време се хранила само чрез спринцовка, а след отстраняването на гастростомата е трябвало да се учи отново да преглъща, да пие вода; не може да спи пълноценно. Взел е предвид още, че възстановителният процес от черепно-мозъчната травма продължава 3-4 години; че въпреки проведеното лечение подобрението в неврологичния статус е минимално; че съзнанието е възстановено, с чужда помощ ищцата може да седи в леглото, като словесният контакт с нея е непълноценен, говорът е дисфоничен, но разбираем; тя може да каже името си, но не и възрастта си; развила е психоорганичен синдром (когнитивни нарушения-памет, концентрация; емоционално-волеви промени; непълноценно общуване и говорни нарушения); нарушена двигателна функция; спастична квадрипареза – тежка степен; липса на контрол на тазовите резервоари; затруднения при преглъщане; като последица от тежката мозъчна травма е развила посттравматична епилепсия с няколко пристъпа, но вследствие приеманите медикаменти последните няколко месеца не е имала припадъци. Съобразил е, че състоянието й изисква периодично наблюдение за точно дозиране на медикаментите; че ищцата е напълно зависима от околните, като не се очаква значимо подобрение; че поставената клапа за регулиране на вътремозъчното налягане представлява опасност, доколкото е възможно да предизвика инфекции, и периодично на 5-7 години ще се налага подмяната й. Въззивният съд е посочил, че с експертно решение на ТЕЛК от 2016 г. на ищцата е определено 100 % увреждане с чужда помощ.

При така установените факти въззивният съд е приел, че вследствие на пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.03.2016 година, ищцата Е. С., на 13 години, е претърпяла тежки травматични увреждания, които са й причинили болки и страдания. Приел е, че срокът за възстановяване от уврежданията е продължил около три години, като при това възстановяването е само частично, тъй като контузията на мозъка е причинила психоорганичен синдром, нарушена двигателна функция; спастична квадрипареза – тежка степен; липса на контрол на тазовите резервоари, посттравматична епилепсия. Изтъкнал е, че увреждането е трайно и дефинитивно. Съобразил е, че ищцата е търпяла болки и страдания не само към момента на пътнотранспортното произшествие и по време на лечението, но търпи такива към сегашния момент и ще ги търпи за в бъдеще, като при това тези страдания не се очаква да преминат, тъй като уврежданията, които ги предизвикват, са трайни, поради което ще бъдат търпени до края на живота ѝ. Посочил е, че уврежданията са я поставили изцяло в зависимост от обслужването на трети лица, което не само създава затруднения, но и напълно я лишава от възможността да има нормален личен и социален живот, както и от възможността и да полага труд. Поради това е достигнал до извод, че сумата от 650 000 лева разумно ще обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Добавил е, че размерът е определен при съобразяване на лимита на отговорност по застрахователния договор, както и с обществената мяра за справедливост, свързана и със социално-икономическата обстановка към датата на ПТП. Намерил е за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за недооценяване на болките от всички телесни наранявания и усложненията от хроничните последици за здравето на ищцата, като е изложил съображения, че обезщетението за неимуществени вреди при увреждане на здравето не се определя поотделно за всяка увреда и за всяка лечебна процедура – те се съобразяват в съвкупност за определяне на една глобална сума, достатъчна за справедливо обезщетяване на всички последствия, причинили болки и страдания на увредения. Намерил е за обоснован извода на първоинстанционния съд, че най-тежките увреждания на ищцата, от които липсва възстановяване (психоорганичен синдром, нарушена двигателна функция; спастична квадрипареза – тежка степен; липса на контрол на тазовите резервоари, посттравматична епилепсия) произтичат от тежката черепно-мозъчна травма, а епилепсията е контролирана с прием на медикаменти, като няма данни за нови пристъпи. Изтъкнал е, че на обезщетяване подлежат реално настъпилите вреди, както и тези, за които със сигурност се очаква да настъпят с оглед познанията на медицинската наука, а в случай на непредвидени усложнения при настъпването им за ищцата ще възникне ново право на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Формулираните в изложението въпроси се отнасят до приложението на чл.52 ЗЗД и следва да се уточнят в следния смисъл: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя, респ. Гаранционен фонд?“. Така уточненият въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика – посочените от касатора ППВС № 4 от 23.12.1968г. и решения по чл.290 ГПК, както и служебно известните на настоящия състав решение № 151 от 12.11.2013г., по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за проверка за съответствие на въззивния акт с дадените разрешения.

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение