Определение № 315 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1537/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Окръжна прокуратура – Монтана срещу определение № 11708 от 20. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 1929/2020 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 12. 06. 2020 г. по т. д. № 75/2020 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е прекратено производството по т. д. № 75/2020 г. на Окръжен съд- Монтана и е върната подадената от Окръжна прокуратура – Монтана искова молба, с която срещу „Т. – Де“ ЕООД – гр. Лом е предявен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречива съдебна практика на ВКС, САС и окръжните съдилища по въпроса за допустимостта на иск на прокурора по чл. 155, т. 3 ТЗ в хипотеза на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството при бездействие на неговите наследници. Във връзка с твърдението за наличието на противоречива съдебна практика частният жалбоподател се позовава на определение № 302 от 28.06.2018 г. по ч.т.д. № 1280/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 73 от 21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. на ВКС, I т.о., определение № 3281 от 09.10.2019 г. по в.гр.д. № 4209/2019 г. на Софийски апелативен съд, определение № 3290 от 09.10.2019 г. по в.гр.д. № 4470/2019 г. на Софийски апелативен съд, определение № 4091 от 01.12.2019 г. по в.гр.д. № 5283/2019 г. на Софийски апелативен съд и други съдебни актове. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, приема следното: За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че е налице уредената в чл. 157, ал. 1 ТЗ хипотеза на прекратяване на еднолично ООД. Изложил е съображения, че прекратяването настъпва по силата на закона със смъртта на едноличния собственик на капитала, когато последният е физическо лице и не са налице изключенията – да е предвидено друго в учредителния акт или в друг последващ акт на едноличния собственик на капитала или ако наследниците не поискат да продължат дейността на търговеца. Изтъкнал е, че вписването на настъпилото по силата на закона прекратяване има само оповестително действие спрямо третите добросъвестни лица, съобразно чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ, и липсата на такова не означава, че съдът, основан на фактите по делото, не може да приеме, че прекратяването е настъпило. С оглед на тези аргументи, на събраните по делото доказателства и на вписаните по партидата на „Т. Де“ ЕООД обстоятелства, въззивният съд е приел, че търговското дружество е прекратено по силата на закона, предвид смъртта на едноличния собственик на капитала Р. П. Р., настъпила на 23. 02. 2018 г., и липсата на изключенията, предвидени в чл. 157, ал. 1 ТЗ. Посочил е, че целта на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е да бъде постигната правна промяна с влизане в сила на съдебното решение, с което искът се уважава, изразяваща се в прекратяване на ответното дружество. Тъй като правната промяна вече е настъпила през 2018 г. на основание специалната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ, решаващият състав е заключил, че предявеният иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е лишен от правен интерес и е недопустим, доколкото е недопустимо повторното прекратяване на вече прекратеното ЕООД. Този извод въззивният съд е допълнил с аргумента за необоснованост на доводите на частния жалбоподател, че с оглед непълнота в правната уредба относно субектите, които могат да инициират вписването на настъпилото прекратяване на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, и за целите на правната сигурност следва да се развива производство по иска по чл. 155, т. 3 ТЗ. Настоящият състав като взе предвид, че един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е въпросът „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?“ и този въпрос е идентичен с поставения от касатора като обуславящ изхода на делото въпрос, намира, че на основание чл. 292 ГПК настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение