Определение № 660 от 21.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1093/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, депозирана от „Си Ен Джи Марица“ ЕООД /н/, [населено място] срещу определение № 827/21.12.2022г. по в.ч.т.д.№ 1006/2022г. на САС, 5 -ти търговски състав за потвърждаване на определение № 265847/25.10.2022г. на СГС,VІ-2 състав по т.д./н/ № 6525/2016г. С него първоинстанционният съд не е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите предложения от длъжника „Си Ен Джи Марица“ ЕООД /н/ план за оздравяване. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното въззивно определение. Иска се отмяната му и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с разглеждане на предложения от длъжника оздравителен план. Изложени са съображения, че дружеството е изпълнило задълженията си да поиска от министъра на финансите разрешение за разсрочване на публичните задължения, предвидени с предложения план, но до настоящия момент не е получило отговор от МФ. Поддържа се, че забавянето не е по вина на длъжника, че бездействието на МФ не следва да бъде вменено в тежест на „Си Ен Джи Марица“ ЕООД /н/, а то поставя длъжника в невъзможност да изпълни указанията на съда по несъстоятелността. Посочва се, че в хипотезата на чл.189,ал.1 ДОПК не е предвидена възможност за мълчалив отказ. В изложението към частната касационна жалба се иска допускане на касационния контрол, тъй като „поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ Формулираните въпроси са: 1/ „ Може ли да бъде мълчалив отказът за се издаде предварително съгласие на министъра на финансите за намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения по смисъла на чл.189 ДОПК?“ 2/ „ Прилагат ли се сроковете по чл.185,ал.4 ДОПК при поискано по реда на чл.189 ДОПК предварително съгласие на министъра на финансите от длъжник в производство по несъстоятелност за намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения?“ 3/ „Следва ли съдът да приеме, че длъжникът не е привел предложения план за оздравяване в съответствие с изискванията за редовност поради липса на разрешение на министъра на финансите по чл.189 ДОПК и да не допусне плана за разглеждане, въпреки че длъжникът е извършил всички правни действия за сдобиване със съгласие, но административният орган бездейства и не се произнася по направеното искане?“ 4/ „Може ли без произнасяне от министъра на финансите по искане по чл.189 ДОПК съдът по несъстоятелността да прецени обективно дали депозирания оздравителен план отговаря на изискванията по чл.700 ТЗ?“ Постъпил е писмен отговор от синдиците на „КТБ“АД/н/, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената частна касационна жалба. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала, че планът е предложен от длъжника в производството по несъстоятелност в рамките на срока по чл.698 ТЗ. Констатирала е също, че планът предвижда отсрочване и разсрочване изпълнението на публични задължения към НАП, приети в производството по несъстоятелност на „Си Ен Джи Марица“ ЕООД, но не е налице императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.189, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.5 ДОПК - изрично предварително съгласие на министъра на финансите за разсрочване или отсрочването им, каквото не е представено в рамките на многократно продължения от СГС срок за снабдяване с такова. За установено съставът на САС е приел въз основа на служебно извършената от съда по несъстоятелността справка относно движението на преписката, образувана по подадената от длъжника молба на 02.06.2022г. за получаване на съгласие по реда на чл.189, ал.1 ДОПК, че такова съгласие не е обективирано и към 25.08.2022г., т.к. са констатирани неточности и неясноти в оздравителния план относно гаранциите за изпълнение на плана по отношение на публичните вземания, поради което и на вносителят е даден разумен срок, за да отстрани същите. Обсъдено е, че липсват данни длъжникът да е изпълнил дадените му в производството пред административния орган указания. Въззивната инстанция изцяло е споделила правните изводи на СГС относно констатираното отсъствие на императивното изискване на чл.189 ДОПК. Във във връзка с изложените в частната жалба доводи е приела, че длъжникът не оспорва факта, че както към момента на депозиране на плана за оздравяване на дружеството - 11.06.2020г., така и към момента на постановяване на обжалваното определение, вкл. на депозиране на жалбата, не е представено предварително дадено съгласие от министъра на финансите като същевременно планът предвижда разсрочване на задълженията на дружеството към НАП. Дала е отговор, че отсъствието на предварителното съгласие неоснователно се извинява от жалбоподателя с факта на бездействие на компетентния орган, който в срока по чл.185, ал.4 ДОПК не издал исканото съгласие. Изложени са съображения, че след като предложеният от длъжника оздравителен план изначално съдържа клаузи за отсрочване и разсрочване на публични задължения, то за последния е било налице задължителното изискване предварително да получи съгласието на министъра на финансите с предлагания план. Обсъдено е, че такова съгласие не е представено с депозиране на плана по делото, което е наложило неколкократно съдът по несъстоятелността да продължава срока за представянето му по реда на чл.63, ал.1 ГПК, но независимо от дадената възможност, такова не е налице по делото. Счетено е, че причините за това са ирелевантни за предмета на производството, тъй като процедурата по получаване на такова съгласие, както и необходимостта от наличието му, са уредени с императивни правни норми, които са задължителни за съда и страните. Акцентирано е, че съдът по несъстоятелността изцяло е съдействал на длъжника, продължавайки многократно срока за изпълнение на задължението на вносителя на оздравителния план да представи необходимото съгласие от министъра на финансите и след изтичането и на посочения такъв по чл.185, ал.4 ДОПК. Съобразено е, че към момента на постановяване на първоинстанционното определение са изминали повече от пет месеца от иницииране на производството по получаване на съгласие. Споделен е изцяло изводът, че предложеният план не е съобразен с императивното изискване на чл.189, ал.1 ДОПК и по отношение на същия не са налице предпоставките за допускане до разглеждането му от събранието на кредиторите. Искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено: Въззивната инстанция не се е произнасяла по първия въпрос чрез който частният касатор въвежда нова защитна теза в процеса, а правен проблем, който не е въведен в предмета на делото пред инстанциите по същество, не може да изпълни ролята на обща предпоставка за осъществяване на факултативния контрол пред ВКС. Вторият въпрос е хипотетичен и несъобразен с факта, че административния орган, пред който се развива производството за даване на разрешение по чл.189 ДОПК е констатирал непълноти и неясноти и е дал указания, за които липсват данни да са изпълнени от вносителя. Въпрос, който не е относим спрямо приетите за установени по спора факти няма обуславящ изхода му характер, т.е. не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане до касационно обжалване съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно трайноустановената практика на ВКС, предварителното съгласие по чл.189 ДОПК не е материалноправно изискване на чл.700,ал.1 ТЗ и не е част от реквизитите по чл.700,ал.1 ТЗ и изискване за редовност на оздравителния план, каквато теза стои зад третия въпрос, а единствено необходимо и задължително условие за допускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите. При формулирането на третия въпрос касаторът не държи сметка за решаващите изводи на съдилищата, че подаването на искане до министъра на финансите не изпълнява императивното изискване за наличие на предварително съгласие, което следва да е налице при постановяване на определението за допускане на плана. Както се посочи неподкрепено с факти по делото е твърдението на длъжника, че той „е извършил всички правни действия за сдобиване със съгласие, но административният орган бездейства и не се произнася по направеното искане?“ Поради това искането този въпрос да послужи като основание за касационен контрол е неоснователно. Четвъртия въпрос е реторичен, а даденият от въззивната инстанция отговор е изцяло съобразен с разпоредбата на чл.189,ал.1,изр.първо ДОПК - оздравителен план, план в производството по стабилизация на търговец или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите. Въззивната инстанция е дала ясен отговор, че предпоставките съдът да допусне предложения план за разглеждане от събранието на кредиторите са той да е предложен от активно легитимирано лице, в предвидените срокове, необходимостта съдържанието на плана да съответства на изискванията на закона, включващи задължителните елементи по чл.700,ал.1 ТЗ, така и предложени от вносителя факултативни елементи по чл.700,ал.2 - ал.6 ТЗ, а също и спазването на други изрично установени от закона императивни изисквания, каквито са установените от чл.189 ДОПК. Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че касаторът не посочва практика по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно с оглед на твърдението си за несъответствие на обжалваното определение с практиката на ВКС, а допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е обоснована. Надлежното й въвеждане не се състои с цитирането на разпоредбата, а предпоставя обстойно аргументиране защо отговорът на въпроса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разноски за производството на насрещната страна не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.