Определение № 211 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5026/2023 г.

ВКСI гражданско отделение16.01.2024 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2712 от 27. 09.2023 г. по гр. д. № 3920/2022 г. на ВКС, 2 г.о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Б. М., срещу определение № 2712 от 27. 09.2023 г. по гр. д. № 3920/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което е върната, като недопустима, подадената от същата частна жалба вх. № 260783/12. 07. 2023 г. срещу постановено по чл. 288 ГПК определение № 1957 от 04. 07. 2023 г. по гр. д. № 3920/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 779 от 31. 05. 2022 г. по гр. д. № 3081/2021 г. на Софийския апелативен съд. Твърди се незаконосъобразност на определението поради постановяването му в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК – от състав, постановил и определението по чл. 288 ГПК, срещу което е подадена върнатата частна жалба. Счита, че е недопустимо правен спор да приключи с окончателно и неподлежащо на обжалване определение по чл. 288 ГПК, а не с окончателно и неподлежащо на обжалване решение. Изложени са и оплаквания за неправилност на въззивното решение, недопуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК. Иска се отмяна на определението и разглеждане на подадената срещу същото частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. За да върне подадената от М. Б. М. частна жалба вх. № 260783/12. 07. 2023 г. срещу постановено по чл. 288 ГПК определение № 1957 от 04. 07. 2023 г. по гр. д. № 3920/2022 г. на ВКС, 2 г.о., съставът на ВКС е приел, че определенията по чл. 288 ГПК са необжалваеми – не попадат в категорията на обжалваемите определения на съдилищата, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В действащия процесуален закон е регламентиран факултативен касационен контрол, при който касационното производство протича в две фази – по допускане на касационно обжалване и по разглеждане на касационната жалба. Определенията по чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, са окончателни. Определението е правилно. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не подлежат на обжалване с частна жалба. Такава обжалваемост не е предвидена в чл. 288 ГПК или друга изрична законова разпоредба. Определението не е и от категорията на актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, доколкото със същото съдът, след като е приел допустимост на касационната жалба, е осъществил правомощието си за селектиране на същата по критериите на чл. 280 ГПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, която не сочи на възможност за обжалване на определението, с което не е допуснато разглеждане на касационната жалба, за разлика от т. 2, където изрично е предвидено влизане в сила на прекратителното определение. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът, постановил определението по чл. 288 ГПК, не е разгледал по същество подадената срещу същото жалба, а е извършил преценка дали жалбата е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в съответствие с изискването на нормата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на извода на съда, според който определенията по чл. 288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС. Този извод е съобразен с разпоредбата на чл. 274, чл. 288 и чл. 296, т. 3 ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение, недопуснато до касационен контрол с определението по чл. 288 ГПК, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, подлежат на обсъждане само в случай на разглеждане по същество на касационната жалба, но не и при решаване на процесуалния спор относно допустимостта на подадената срещу определението по чл. 288 ГПК частна жалба. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

10