Определение № 4008 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 366/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК като е образувано по частна касационна жалба с вх. № 3964/05.12.2023 година, подадена по пощата на 04.12.2023 година, от К. А. С., срещу определение № 412/02.11.2023 година на Окръжен съд Смолян, първи въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 465/2023 година, с което е потвърдено определение № 132/07.08.2023 година на Районен съд Чепеларе, постановено по ч. гр. д. № 86/2023 година, с което e обезсилена издадената по същото дело в полза на С. срещу Община Чепеларе заповед за изпълнение № 45/23.05.2023 година, като е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено като се постанови друго, с което обжалваното първоинстанционно определение и извършеното с него обезсилване на заповедта за изпълнение да бъдат отменени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, К. А. С. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Смолян. Ответникът по частната жалба Община Чепеларе е подал отговор с вх. № 264/23.01.2024 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки обстоятелствата по делото намира, че подадената от К. А. С. частна касационна жалба с вх. № 3964/05.12.2023 година е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а като последица от това образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Първоинстанционното определение на Районен съд Чепеларе е било постановено в рамките на заповедно производство по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. От това следва, че обжалваното определение на Окръжен съд Смолян има характера на въззивно определение постановено в такова производство. Затова същото не подлежи на касационно обжалване, което обстоятелство изрично е посочено в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, като е прието, че заповедното производство е уредено като двуинстанционно такова. Определението на Окръжен съд Смолян е влязло в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство. Освен посоченото трябва да се вземе предвид и това, че касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени подлежат на разглеждане в двуинстанционното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. Това разрешение се отнася и за случаите, когато крайният съдебен акт, с който приключва съдебното производство не е решение, а определение. След като съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС заповедното производство е двуинстанционно, то невъзможността постановените в него определения да са предмет на касационно обжалване следва и от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. С оглед изложеното подадената от К. А. С. срещу определение № 412/02.11.2023 година на Окръжен съд Смолян, първи въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 456/2023 година частна касационна жалба с вх. № 3964/05.12.2023 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Без значение за допустимостта на касационното обжалване е това, че в определението си съставът на Окръжен съд Смолян е посочил, че то подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, тъй като правото на обжалване възниква при наличието на установените от закона предпоставки за това, а не въз основа на дадени от постановилият акта съд указания. С оглед изхода на делото К. А. С. ще трябва да заплати на Община Чепеларе сумата от 1200.00 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение