Определение № 46 от 01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1117/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против постановеното на 30.05.2011год. решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, по т.д.№ 569 / 2011 год., с което е отменено решение № 4 / 07.01.2011 год. на Окръжен съд Враца, постановено по т.д.№ 8 / 2009 год., за възобновяване на основание чл.632 ал.2 вр. с ал.1 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност на [фирма], с назначаване на временен синдик и насрочване първо събрание на кредиторите. К. навежда основание за неправилност на постановеното решение, поради постановяването му в противоречие с чл.632 ал.2 от ТЗ, предвид тълкуването на разпоредбата в задължителна за въззивната инстанция съдебна практика В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване Национална агенция за приходите сочи разрешаването от въззивния съд на материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, в противоречие със задължителна за въззивния съд практика на Върховен касационен съд по идентичен въпрос - решение ,постановено по реда на чл.290 от ГПК, № 99 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение - основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като намира, че посоченото решение не е от категорията актове, съставляващи задължителна съдебна практика, съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е редовна, с оглед срока на депозиране, съдържание и приложения, съгласно чл.283-284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК намира следното: К. сочи като материалноправен въпрос, обусловил изхода на въззивното дело, въпроса дали едногодишния преклузивен срок по чл.632 ал.2 ТЗ следва да е спазен не само по отношение депозиране молбата за възобновяване на производството, но и по отношение внасянето на необходимите разноски по чл.629б ТЗ от молителя - кредитор в случая, както е приел въззивният съд. В приложеното към жалбата решение № 99 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, постановено в производство по чл.290 ГПК, касационната инстанция е разгледала идентичен материалноправен въпрос. Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК, правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, какъвто безспорно в случая е въпросът за преценката спазването на едногодишния преклузивен срок по чл.632 ал.2 от ТЗ не само за депозиране молбата за възобновяване, но и за внасяне необходимата сума за предплащане началните разноски по чл.629б ТЗ. Съгласно същото Тълкувателно решение, задължителна за въззивния съд практика, произнасяне в противоречие с която се явява основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, формират и постановените по реда на чл.290 от ГПК решения, каквото е и решението на което се позовава касатора. Поставеният от касатора правен въпрос, действително обусловил изхода на спора във въззивна инстанция, е предмет на цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и следователно е налице основание за допускане на касационното обжалване ,съгласно чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение със задължителна за въззивния съд практика на ВКС. На основание чл.84 ал.1 т.1 от ГПК, като кредитор - носител на публично държавно вземане в производството по несъстоятелност на [фирма], касаторът е освободен от заплащане на държавна такса. Водим от горното, съдът