Определение № 291 от 12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 885/2011 г.

Образувано е по касационна жалба на С. П. Я. от [населено място] срещу решение № ІІ-55 от 19.05.2011 г. по гр.д. № 417/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено отхвърлителното решение от 30.12.2000 г. по гр. д. № 654/2010 г. на Бургаския районен съд, постановено по обективно съединените искове на [фирма] срещу касатора по чл.266, ал.1 ЗЗД с общ размер 6 508.67 лв., включваща дължимо възнаграждение по договор за изработка на дограма от 20.02.2009 г. и обезщетение за забава в плащането й, като вместо него постановил друго, с което частично уважил предявените срещу касатора искове. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че подадената касационна жалба е недопустима. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. Вземанията, предмет на предмет на обективно съединените искове произтичат от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско. Цената на всеки един от тях не надхвърля законоустановения минимален праг от 10 000 лв., под който постановените по тях въззивни решения са изключени от касационен контрол. В случая атакуваното решение е постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му, поради което подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение