Определение № 3264 от 30.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 836/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния представител Е. Д. – главен инспектор в ТД на КПКОНПИ - Бургас, срещу решение № 159/27.09.2022 г. по в.гр.дело № 230/2022 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 320 от 14.04.2022г., постановено по гр.д.№829/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл.153 ЗПКОНПИ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против П. Й. М. от [населено място], понастоящем в Затвора - Б., за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 401 144,75 лв., представляваща равностойността на имущество, което ответникът противозаконно отнел на 31.05.2018 г. и на 01.06.2018 г. от стопанисваната от „Прима 2000 - заложна къща“ ЕООД заложна къща „Щедрия“ в [населено място], [улица], а именно: сумата от 4 800 лв.; златни накити на обща стойност 395 902,38 лв., от които 6 508,85 гр. 14 карата /проба 585/, 74,11 гр. 18 карата /проба 750/, 13,28 гр. 20 карата /проба 833/, 199,27 гр. 21,6 карата /проба 900/, 342,01 гр. 22 карата /проба 916/, 84,42 гр. 24 карата /проба 999/, 1,43 гр. 8 карата /проба 333/; сребърни накити на обща стойност 442,37 лв., от които 13,37 гр. проба 500 и 214,5 гр. проба 925. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи. В изложението са формулирани следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на ВКС и, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Влизат ли в патримониума на проверяваното лице движимите вещи, които същият противозаконно е отнел от трети лица чрез престъпление? Следва ли стойността на същите да бъде отразена в анализа за значително несъответствие? Подлежат ли същите на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ? Твърди се противоречие на въззивното решение по въпроса с определение № 364 от 10.05.2021 г. по гр. дело № 699/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. 2. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ парични средства, които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите „имущество“? Изложени са съображения, че по въпроса е образувано тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 29/12.04.2021 г. по гр.д. № 1021/2019 г. на ІІІ г.о., решение № 79/31.01.2018 г. по гр.д. № 1692/2017 г. на ІV г.о., определение № 697/2018 по гр. дело №І 4917/2017 г., определение № 431/03.06.2019 г. по гр. дело № 4071/2018 г. на ІІІ г.о. и определение № 438/16.05.2018 г. по гр. дело № 3098/2017 г. на ІV г.о. В изложението са наведени съображения за очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба – П. Й. М., не е изразил становище по подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ. Прието е за безспорно от фактическа страна, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Бургас от 16.07.2019 г. за привличане в качеството на обвиняем на П. Й. М. по досъдебно производство № 251-ЗМ-362/2017 г. на ОД на МВР-Бургас, пр.пр. № 627/2017 г. на Специализирана прокуратура, вх. № 256/21019 г. на ОП - Бургас за престъпление по чл.196а НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал.1, т. 6 ЗПКОНПИ, ищцовата комисия с протокол от 17.07.2019 г. е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на П. М. за периода от 17.07.2009 г. до 17.07.2019 г., като с решение № 1819/30.09.2020 г. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С присъда № 111 от 28.05.2020 г. по НОХД № 1024/2019 г. на Окръжен съд-Бургас Манов е осъден на лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 НК за това, че в периода 18.01.2018 г. - 01.06.2018 г. в [населено място] и в [населено място], при продължавано престъпление и в съучастие със З. И., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства, отнел движими вещи от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са в големи размери - общо 421 946,91 лв., като по обвинението по чл.196а НК М. е признат за невинен. Досежно деянието, извършено на 31.05. - 01.06.2018г. в заложна къща „Щедрия“, стопанисвана от „Прима 2000 - заложна къща“ ЕООД, с управител А. Н. Д., откъдето са отнети намиращите се в метална каса 4 800 лв., златни накити на обща стойност 395 902,38 лв. и сребърни накити на стойност 442,37 лв., или вещи на обща стойност 401 144,75 лв., З. И. е признат за невинен. След обжалване пред БАС и пред ВКС, присъдата е влязла в сила с постановяване на решение №78/20.05.2021 г. по н.д. № 195/2021 г. на ВКС. Посочено е, че в резултат на проверката на КПКОНПИ за релевантния период от 05.07.2006 г. до 05.07.2016 г., Комисията е приела наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника в размер на 460 703,87 лв., при придобито имущество на стойност 415 279,88 лв. и нетен доход отрицателна величина - 45 423,99 лв., като с решение №1267/19.05.2021 г. комисията е направила заключение за внасяне на искова молба по ЗПКОНПИ. Разглежданият иск е предявен на 26.05.2021 г., като ищецът претендира отнемане в полза на държавата имущество на П. М., представляващо сумата от 401 144,75 лв., стойността на противозаконно отнетите пари и вещи от заложна къща „Щедрия“ по НОХД №1024/2019г. на ОС - Бургас. Съдът е приел, че съгласно чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ, комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в производството пред съда представя доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и др. обстоятелства за произхода на имуществото. В случая е прието за установено, че М. е привлечен като обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.6 ЗПКОНПИ, за което комисията е била надлежно уведомена и е образувана проверка за установяване налице ли е значително несъответствие в имуществото на лицето за проверявания период. Посочените обстоятелства сочат на законосъобразно започнало производство по специалния закон. Въззивният съд е приел, че П. М. е [дата на раждане] в [населено място]. Не е женен. Има две деца, родени от майка Н. Г. И. и живеещи с нея - В., род. на 26.11.2005 г. и Н., род. на 10.10.2010 г., като няма данни родителите да живеят заедно. Прието е, че през проверявания период, ответникът е придобил установено от Комисията движимо и недвижимо имущество, както следва: С нотариален акт № 22 от 07.12.2011г. на нотариус № 248 М., заедно с още 4 лица, е продал недвижими имоти в землището на [населено място] за сумата от 6 879,52 лв. за неговия дял. За предадено имущество за скраб, на ответника са изплатени общо 352,33 лв., от които за 2011г. - 297,21 лв. и за 2014г. - 55,12 лв. През 2016 г. има получен облагаем доход от „Арт Проект - БГ“ ЕООД сума в размер на 420 лв. За периода 2009 – 2011 г. лицето има осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от „Джи Ем Белд“ ООД общо 28 450 лв. Прието е, че по банкови сметки на проверяваното лице се установяват суми в размер на 28,38 евро или 55,56 лв., 20 евро или 39,12 лв., 285,75 евро или 559,50 лв., представляващи усвоено начално салдо и съобразени като приход от Комисията, както и суми от 138,18 лв., 197,40 лв. -направени вноски, а също платени такси, отчетени като разход. Поради липса на налично имущество на ответника, не са наложени обезпечителни мерки. Съдът е приел, че издръжката на проверяваното лице за проверявания период е изчислена по данни на НСИ в размер общо на 48 604,08 лв. Констатирани са 3 задгранични пътувания: излизане през ГКПП Калотина на 29.10.2017 г. и влизане на 22.12.2017 г., излизане през ГКПП Лесово на 21.07.2018 г. и влизане същия ден, влизане през ГПКК Калотина на 26.08.2018 г., за които комисията е приела разход общо в размер на 4 712 лв., съобразно необходимите минимални парични средства по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Ответникът не е представил декларация по чл.136 ЗПКОНПИ. Депозирал е възражение по чл.138 от закона в смисъл, че не е установено същият да притежава имущество, злато, пари и др., свързани с престъплението. С оглед на гореизложеното въззивният съд е посочил, че общата стойност на придобитото от ответника имущество през проверявания период е прието от Комисията в размер на 415 279,88 лв., от които вноски по каса - 3 734 лв. и отнетото имущество на стойност 411 545,88 лв. чрез извършеното от М. престъпление, за което е осъден по НОХД № 1024/2019г. на БОС. Въззивният съд е приел, че имуществото в размер на 395 902,38 лв., отнети златни и сребърни накити чрез престъплението, за което е осъден ответникът, не е придобито от него, макар и същият да е установил фактическа власт върху откраднатите вещи. Разяснено е, че съгласно чл.77 ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Прието е, че в случая въпросното имущество не е придобито чрез сделка. То не може да бъде придобито и по давност, с оглед забраната по чл.80, ал.2 ЗС за придобиване по давност на движима вещ, върху която е започнало владение чрез престъпление. Прието е, че е неприложима и хипотезата на чл. 78, ал.1 ЗС за придобиване на собственост при придобито владение на движима вещ по възмезден начин. Формиран е извод, че въпросните откраднати вещи не са станали собствени на ответника, че те не са влезли в неговия патримониум и не могат да се считат за придобито от него имущество през проверявания период. Въззивният съд е счел за несъстоятелно позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл.76 ЗС. Според съда текстът касае защита на владелеца или държателя на движима или недвижима вещ и е неприложим по отношение на собственика, който разполага с иска по чл.108 ЗС без ограничение във времето, предвид невъзможността на отнелия вещта чрез престъпление да я придобие по давност. Прието е, че останалото сочено от комисията придобито от ответника имущество е в размер на 19 377,50 лв., от които вноски по каса - 3 734 лв. и отнети парични суми чрез престъпление - 15 643,50 лв. Приел е, че въпросните суми не са налични парични средства у ответника. Прието е, че е налице противоречива съдебна практика и е образувано тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на периода, следва да се приемат за „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 ЗПКОНПИ. Въззивният съд е възприел становището, че неналичните парични средства не могат да се приемат за имущество на лицето, тъй като те съставляват разход, излезли са от неговия патримониум. Същите не могат да бъдат отнети на основание чл.151 ЗПКОНПИ, тъй като не са вещи с парична равностойност. Посочено е, че дори и да се приеме обратното становище, то имуществото в разглеждания казус, представляващо неналични парични средства в размер 14 135,13 лв., сочено от комисията като придобито от ответника през проверявания период, изключва наличието на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за периода, съобразно § 1, т.3 ЗПКОНПИ. Горното е довело въззивния съд до заключението, че в случая, при липсата на „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваното лице, предвид разпоредбата на чл.107 ЗПКОНПИ, не може да се направи извод за обосновано предположение, че въззиваемият-ответник притежава незаконно придобито имущество, което на основание чл.153 ЗПКОНПИ подлежи на отнемане в полза на държавата. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Посочено е също така, че като е достигнал до същия извод и е постановил отхвърлително решение, първоинстанционният съд е произнесъл правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Въззивната инстанция е споделила напълно изложените в обжалваното решение мотиви и за пълнота на изложението е препратила към същите, съобразно предвиденото в чл.272 ГПК. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно трайно установената практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е въззивно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Това са случаите на приложена несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци – не е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Освен това жалбоподателят не е обосновал очевидната неправилност на атакувания съдебен акт отделно от доводите за неправилност на решаващите изводи на съда. С оглед на посоченото съдът приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Бургас на основание чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението – противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на доводите за наличие на това основание жалбоподателят е цитирал определение № 36410.05.2021 г. по гр.дело № 699/2021 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.288 ГПК. Това определение не представлява практика на ВКС, по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Такава практика са само постановени решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, каквито решения не са цитирани от жалбоподателя. По същия въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание - не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на разпоредбите на чл.141,чл.142,ал.2, пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна съдебна практика, както и задължителна практика на ВКС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по втория въпрос от изложението. С т.решение № 4/18.05.2023 г. по т.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че: 1. Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. 2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с тази практика на ВКС, поради което основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не се установява. По същият въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като както се отбеляза въззивният съд е формирал решаващи правни изводи по предмета на спора, които са съобразени със задължителната практика на ВКС, изразена в цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГК. Като взема предвид изложеното, съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение