Определение № 50761 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К. против решение № 776/09.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 7171/2021 г. от ІV“б“ състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.79 вр. чл.240 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че в разписката изрично е посочено, че сумата се предава „в заем“, като по този начин е посочено основанието, на което сумата от 25000 е предоставена на ответника. Прието е, че действителната воля на страните, обективирана в разписка от 04.05.2017 г. е за сключване на договор за заем. Съдържанието на този договор е нормативно установено и задължението за връщане на даденото произтича от договора и е конкретизирано в разпоредбата на чл. 240 от Закона за задълженията и договорите. За неоснователен е приет доводът на въззивника, че в разписката не бил посочен срок за връщане, а така също и не била уговорена лихва. При липсата на изрична уговорка за връщане на сумата в определен от страните срок, приложение намират правилата, предвидени в чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, а именно когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Посочено е, че по делото не се установява покана за връщане на заетата сума да е връчена преди предявяване на иска по чл. 240 от Закона за задълженията и договорите. В тази насока е прието, че задължението е възникнало с връчване на препис от исковата молба и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК правилно първоинстанционня съд е съобразил, че към момента на приключване на устните състезания е възникнало задължение за връщане на дадената в заем сума. Посочено е, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Неспазването на това задължение, обаче, не води до нищожност на сключения договор за заем, както и не води до ограничения в доказването на предаването на сумата от 25000 лева. Съдът е приел, че реалното предаване на заетата сума се установява от подписания от ответника документ – разписка. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поставя правен въпрос, за който се твърди от касатора, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правен въпрос, сочен от касатора е, по иск за връщане на заета сума, следва ли ищецът да докаже както получаването на паричната сума от ответника, така и постигнато съгласие за връщането й. В посочената от касатора съдебна практика - решения на ВКС е прието, че ищецът следва да докаже основанието, на което твърди да е дадена сумата, както и нейното получаване. Съдът не се е отклонил от тази съдебна практика. В случаите, по които са постановени съдебните решения, представени от касатора, в разписката липсва отбелязване на основанието, на което е получена сумата, докато в настоящия случай фактите по спора са различни – в разписката е отбелязано основанието на получаването, определящо и наличието на заемно правоотношение. Представените съдебни решения са относими към фактическа обстановка, при която липсват писмени доказателства за наличието на заемно правоотношение, респ. данни от представено писмено доказателства за получаване на сумата. В настоящия случай съдът е приел, че в представената разписка е отразено както получаването на сумата, така и основанието за това – заемно правоотношение. Поемането на задължението за връщане на сумата подлежи на доказване, но в случаите, в които не се установява основанието на получаването на сумата от представената разписка за това, което в случая не е налице, поради което не е и налице соченото противоречие като основание за допускането до касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1280 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС