Определение № 762 от 20.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 834/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р. против решение № 307 / 27.02.2012 год. по т.д.№ 1904 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия - 4 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, І ГО, 14 състав, постановено на 21.03.2011 год. по гр.д.№ 4394 / 2007 год.. С потвърденото решение касаторът е осъден, на основание чл.402 ал.1 /отм./ от ТЗ, да заплати на ЗД [фирма] сумата от 14 400 лв. – обезщетение за нанесени на лек автомобил „ А. А6 „ с ДК [рег.номер на МПС] имуществени вреди при ПТП от 12.02.2004 год., причинено по вина на ответника, за която сума застрахователят се е суброгирал в правата на удовлетвореното пострадало лице – собственик на автомобила, на основание сключена застраховка „ Автокаско „. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - презумиране наличието на причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, при липса на въведена в чл.45 от ЗЗД презумпция, освен за наличието на вина; при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - несъобразяване с цялостния доказателствен материал по делото и необоснованост. Позовава се на допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, обоснована с приложени решения казуална съдебна практика, по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и задължителна за въззивна инстанция такава – постановени по реда на чл.290 от ГПК решения. Ответната страна - ЗД [фирма] - оспорва жалбата. Намира ,че в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът не сочи основания за допустимост на касационното обжалване, а такива относно преценката за правилност на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да уважи претенцията на ЗД [фирма] с правно основание чл.402 ал.1 / отм. / от ТЗ, съдът е изложил съображения за доказано виновно поведение на ответника - в нарушение на чл.35 ал.4 от ЗДвП, основани на съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства, вкл. коментирайки противоречията в същите и между същите и останалия доказателствен материал, както и заключенията на приетите по делото автотехнически експертизи. Ответникът не е оспорвал констатираните с неоспорения констативен протокол за ПТП щети върху автомобила, като причинени не в причинна връзка с деянието на ответника, а в причинност от друго предхождащо, съпътстващо деянието или последващо го обстоятелство, предвид което същата е съобразена за доказана. Презумираната от чл.45 от ЗЗД вина на водача също не е оборвана със съответни доводи. Съдът е съобразил установения със специализирани знания на вещо лице размер на щетата. В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда, отговор на който, приложим извън конкретиката на спора, съдът да е дал в противоречие със задължителна съдебна практика в отговор на същия въпрос, за да би бил приложим формално посочения допълнителен селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК, които са ирелевантни за настоящото производство. Нещо повече - видно от обстоятелствената част на касационната жалба и изложението по допуска на касационното обжалване, под „ причинна връзка „, като елемент от хипотезиса на чл.45 от ЗЗД, касаторът очевидно визира „ противоправното действие „, оспорвайки доказаност на същото, а не причинната връзка между същото и вредата. Дори да би формулирал въпрос, покриващ общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК, в съответствие с основанията на касационната жалба, изхождайки от обстоятелствената й част, а не от дадената неправилна правна квалификация на съответния елемент от фактическия състав на деликта, касаторът е приложил неотносима казуална и задължителна съдебна практика - относно причинната връзка между деянието и вредата, като подлежаща на задължително доказване, а не презумиране, съгласно чл.45 от ЗЗД. Следователно, не би бил надлежно обоснован допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК .Формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК също не би било достатъчно, без позоваване на конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма, по тълкуването на която е налице противоречива практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, с оглед развитието в обществените отношения или изменения на законодателство, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение