Определение № 379 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4878/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. А. А., чрез процесуален представител адв. Т. П. против определение № 5005 от 04.11.2024г. постановено по гр.д. № 562/2024г. по описа на Върховен касационен съд, III ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от частния жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение № 1346/16.11.2023г. по гр.д. № 740/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, съдържаща произнасяне по мерките относно ползването на семейното жилище. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на определението в обжалваната част. Отправено е искане същото да се отмени, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. В отговор на частната жалба, С. А. К., чрез процесуален представител адв. А. Н. оспорва частната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, което моли да се потвърди. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, сезираният състав на Върховния касационен съд е приел, че жалбата на П. А. е частично процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК /упражняването на родителски права, определяне на режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата/, когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. На това основание приел, че въззивното решение по иск на основание чл. 322, ал. 2 ГПК, а именно – ползването на семейното жилище, не попада в посочените изключения по чл. 59, ал. 2 от СК, поради което касационната жалба против тази част на решението се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В тази връзка приел за неотносима съдебната практика постановена преди изменената редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК от 2017г. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че извършената преценка за частична недопустимост на подадената касационна жалба и на касационното обжалване на въззивното решение в частта по мерките относно ползването на семейното жилище за неправилна, а частната жалба – за основателна. Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Изключението от така установената недопустимост на приложното поле на касационно обжалване обхваща съгласно чл. 59, ал. 2 от СК служебно постановяване от съда при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определяне на мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 2 от СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Задължителни за всички съдилища в страната са разясненията дадени с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Последните въпроси са обусловени и са във връзка именно с решението относно упражняването на родителските права – местоживеене на детето, ползване на семейното жилище, издръжката са въпроси – следствие от решението относно родителските права и част от пълния комплекс мерки в защита интересите на детето, като дори при бездействие на родителите, съдът се произнася служебно по тях. В случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете и е налице законовоуредено служебно задължение на съда за произнасяне по въпроса относно упражняването на родителските права, разрешаването на всички следващи от това отношения между родители и деца, в това число и за ползване на семейното жилище, не е налице произнасяне по самостоятелни искови претенции на основание чл. 322, ал. 2 ГПК. Казаното се отнася и до решението в частта на присъдената издръжка – тя в този случай не се определя по предявен иск по чл. 143 от СК, а като част от комплексните въпроси, по които се произнася служебно съдът в производство по чл. 49, ал. 1 от СК. Касае се за пакет от мерки, целящи охрана на висшия интерес на децата, за който съдът следи и служебно, поради което и произнасянето по нито един от посочения кръг въпроси не е изключен от касационен контрол /в този смисъл определение № 5377/21.11.2024г. по гр.д. № 4266/2024г. на ВКС, IV ГО; о пределение № 5252/18.11.2024г. по гр.д. № 725/2024г. на ВКС, III ГО; решение № 634/29.10.2024г. по гр.д. № 1019/2024г. на ВКС, III ГО. и др./. В конкретния случай предмет на касационно обжалване по гр.д. № 562/2024г. на ВКС е въззивно решение на Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 740/2023г. постановено в производство, образувано по предявен от П. А. А. против С. А. К. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК. Установено е по делото, че към датата на обявяване на въззивното решение от брака си съпрузите имат ненавършили пълнолетие две деца, а предметът на въззивното, съответно и на касационното производство включва именно обусловените от решението относно упражняването на родителските права въпроси, в това число и този за ползването на семейното жилище. Въззивното решение няма за предмет произнасяне по самостоятелен иск на основание чл. 322, ал. 2 ГПК – за ползването на семейното жилище. Следователно, това въззивно решение и разрешените с него служебно от съда въпроси, в това число и за ползване на семейното жилище, все с оглед закрила висшия интерес на децата, не е изключено от обхвата на касационното обжалване, а попада именно във визираното в чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017г./ изключение. Въззивни решения, с които са разрешени въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, поради което обжалваното преграждащо определение на ВКС, III ГО следва да се отмени като неправилно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение