Определение № 1898 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 624/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДАНИЕЛИ СТРОЙ“ЕООД срещу решение № 984/20.11.2024 г. по в.гр.д. № 1328/2024г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от 29.05.2024 г. по гр.д. № 7446/2023 г. на Районен съд – Бургас за отхвърляне на иска на касатора срещу „ДАСКОН‘ООД за заплащане на сумата 21 813,83 лв., представляваща задържана като гаранция и остатък от дължими суми по 22 броя приемо - предавателни протоколи и издадени 22 броя данъчни фактури по договор за възлагане на строително-монтажни работи от 15.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Изтъкват се аргументи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Подаден е писмен отговор от ответника по касацията „ДАСКОН“ООД, с който се оспорва основателността на касационната жалба и допускането на касационно обжалване. Претендират се разноски по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за строително – монтажни работи с възложител ответното дружество и изпълнител касаторът. Установил е, че страните са договорили „Даскон“ ООД да задържа 5 % от стойността на всяка една издадена данъчна фактура като гаранция за качествено и срочно изпълнение на договора на възложените СМР от страна на „Даниели Строй“ ЕООД, която е щяла да служи за обезщетение за вреди от неизпълнението; уговорили са удържаната гаранция да се възстанови на изпълнителя в 12 месечен срок след издаване на Акт обр. 15. Въз основа на Акт обр. 19, извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, справка „материал брак“ към 11.09.2021 г., на споразумение, носещо подпис на законния представител на „Даскон“ ООД и „Даниели срой“ ЕООД, както и от показанията на св. Св.А. – работил при последното дружество, съдът е установил, че при извършване на СМР от възложителя е било констатирано некачествено изпълнение, посочено в таблицата, с описание на строителния елемент, брой, единична цена и обща сума, подлежащо на „брак“, възлизащо на 17 776,67 лв. Констатирал е, че страните са се споразумели бракът на кофраж на стойност 17 776,67 лв., както и извършени други некачествени работи, на стойност 2 039,16 лв. да бъдат приспаднати от гаранцията, задържаната от страна на възложителя, като страните са декларилари, че няма да имат други претенции една спрямо друга. ОС-Бургас е посочил, че съобразно нормата на чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. ВСчел е, че в настоящия случай не се спори, че свидетелят Св. А. е бил овластен (устно) да осъществява действията във връзка извършване на СМР по процесния договор. Видно от представените фактури и приемо– предавателни протоколи, които са издадени във връзка с изпълнение на договора, преди споразумението от 11.09.2021 г. и след тази дата (протокол №59/23.11.21г. – акт 19), св.А. е продължил да ги подписва от името и за сметка на ищцовото дружество и тези негови действия са приети без противопоставяне. Предвид оспорване на споразумението с твърдение, че е антидатирано са били обсъдени от съда показанията на св. А.. БОС е намерил, че в качеството му на организатор на строителните дейности и подписването на всички книжа и документи във връзка с дейността посоченият свидетел е уведомявал касатора веднага след подписването на документите. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля, т.к. последният е бил служител на ищцовото дружество, бил е пряко ангажиран с изпълнението на процесния договор и е бил запознат в най-голяма степен с фактите и обстоятелствата по извършването на СМР и документацията в тази връзка. Поради това въззивната инстанция е приела, че споразумението от 11.09.21г., с което страните по делото са се уговорили недостатъците на изработеното да бъдат за сметка на предоставената гаранция, е било сключено от лице, което по см. на чл.301 ТЗ е действало от името и за сметка на ищеца и с действията си го е обвързало. В допълнение съдът е изложил съображения, че ако касаторът е възложил организацията на правно регламентирана и високо рискова дейност, каквато е строителство на сграда, на лице без надлежно упълномощаване, без сключване на трудов или друг вид граждански договор, чиято работа е приел без противопоставяне, не може да се брани с възражения, че извършените от лицето действия са без представителна власт. В изложението си по чл. 281, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните, да провери и анализира представените по делото доказателства и да обоснове решението си?; 2/ При преценка на свидетелските показания следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е узнал фактите, възможността му вярно да ги възприема и обективно да ги възпроизвежда в показанията си, кактои съобрази съответствието на свидетелските показания с останалия събран по делото доказателствен материал? Касаторът въвежда допълнително основание за селекция на касационната жалба, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС, както следва: по първи въпрос – с решение № 149/15.10.2019 г. по гр.д. № 60078/2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 97/02.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 151/30.07.2019 г. по гр.д. № 3044/2018 г. на ВКС, ТК, III г.о. и по втори въпрос – с решение № 141/11.10.2019 г. по гр.д. № 3719/2018 г. на ВКС, I г.о., решение № 250/21.12.2015 г. по гр.д. № 3897/2015 г. на ВКС, I г.о. и мн. др. Поставеният първи въпрос не съответства на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. В цитираните от касатора решения на ВКС последователно е застъпено становище, че на осн. чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Въззивният съд с произнасянето си по спора, с който е бил сезиран, не се е отклонил от същата съдебна практика. Единственият довод на касатора е за необсъждане на възражението му по въззивната жалба, че представеното споразумение от 14.09.2021г. е било антидатирано. БОС е изложил съображения, че предвид съвкупната преценка на ангажираните писмени доказателства – акт обр.19, справка „материали брак“ от дата 11.09.2021г. и свидетелските показания на подписалото за касатора лице, достига до заключение, че е било подписано на посочената дата между страните въпросното споразумение, т.е. обсъдил е възражението на касатора. Всички доводи, изложени и в касационната дата във връзка с поддържаната теза за антидатиране, касаят оплакване за необоснованост на фактическите изводи на съда, т.е. касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на проверка само при произнасяне по същество на касационната жалба, но не и във фазата по чл.288 ГПК. По вторият правен въпрос също не е налице противоречие в произнасянето на БОС и съществуващата практика на ВКС, а именно, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Прието е, че се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологичните особености-зрение, слух, възраст, заболявания, паметови и интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането-възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината, като във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими/. В случая БОС ясно е посочил, че кредитира показанията на свидетеля А., който е подписал като представител на касатора процесното споразумение, след: обсъждане на съдържанието на същите; съпоставянето им с писмените доказателства: фактури и приемо-предавателни протоколи, акт обр.19; отчитане на съответствието между тях; подписването на всички тези документи от свидетеля; естеството на осъществяваната от свидетеля функция като „организатор по производствот“ при касатора. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 2 370 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение