Определение № 42 от 26.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4947/2017 г.

ВКСIII гражданско отделение26.01.2018 г.докладчик Марио Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 116966 от 12.09.2017 г. на Н. М. Н. срещу определение № 17619 от 04.07.2017 г. по ч. гр. дело № 3494/2017 г. на Софийския градски съд. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 116966 от 12.09.2017 г. от Н. М. Н., чрез адвокат Н. М., срещу определение № 17619 от 04.07.2017 г. по ч. гр. дело № 3494/2017 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на ищеца Н. М. Н. срещу определение от 21.12.2016 г., постановено по гр. дело № 59202/2015 г. на СРС, 140 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото, образувано въз основа на искова молба с вх. № 18901/02.10.2015 г. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира следното: С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на ищеца Н. М. Н. срещу определение на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото, образувано въз основа на искова молба от Н. М. Н. с вх. № 18901/02.10.2015 г. Производството по първоинстанционното гр. дело № 59202/2015 г. на СРС, 140 състав, е образувано по искова молба от Н. М. Н., вх. № 18901/02.10.2015 г. против Прокуратурата на Република България, В. Т. В., К. Н. М. и държавата чрез министъра на финансите, за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000 лв. – частичен иск от общо претендираната сума в размер на 800 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответниците във връзка с подадена от ищеца жалба на 31.05.2007 г. във Висшия съдебен съвет и последващи действия на ответниците В. Т. В. и К. Н. М. при разглеждане на жалбата. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване, когато цената на иска е под 5 000 лв., какъвто е и настоящият случай. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

6