Определение № 499 от 28.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2808/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Архкон проект“ ЕООД обжалва решение № 231 от 15.7.2019 г. по в.т.д. 307/19 г., Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решението на Окръжен съд – Хасково, с което е осъден ответникът по иска Община Хасково да заплати на „Архон проект“ ЕООД исковите суми, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В касационната жалба излага подробни съображения относно неправилността на решението, включително неговата очевидна неправилност.

Също така е посочил, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, конкретно чл. 266, ал.1 от ЗЗД и неправилно бил освободил възложителя от задължение да заплати възнаграждение за изработеното. Неправилно бил приложен чл. 292, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните. Неправилно било обосновано приложението на чл. 102 от ЗЗД. С оглед правилата на ПМС 18/2.2.2015 г. на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й (НПЕЕМЖ), липсвал специален ред за уреждане отношенията между участниците, в случай на неизпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка.

Излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи и основание за неправилност – необоснованост на съдебното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи следните правни въпроси:

Решението било очевидно неправилно – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми ? При постановяване на решението, въззивният съд бил се бил произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан със задължението на решаващия орган правилно да приложи императивния материален закон и съответствие с възприетата от съда правна квалификация на предявените искове. Не били приложени императивните правни норма, а други са приложени в техния противоположен смисъл. Правилата на чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 7 вр. чл. 74 от ЗОП (договор се сключва задължително със спечелилия поръчката) били императивни и за тяхното прилагане съдът следвало да следи служебно. Въззивният съд бил се произнесъл по въпроса като е приел, че общината не отговаря за плащане над дължимото възнаграждение за приета без забележки работи в противоречие с императивни правни норми. По този начин бил нарушил задължителната практика на ВКС, изразена в т. 1 от ТР 9.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 23 от 4.8.2014 г. по т.д. 1938/13 ., 1 ТО и решение № 162 от 28.1.2013 г. по т.д. 453/12 г. на 1 ТО.

2. Длъжен ли е съдът да зачете постигнатите между страните договорености ? Допустимо ли е съдът да изменя страните по договор без между тях да е постигнато съгласие за това? При постановяване на обжалваното решение въззивният съд бил се произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани със задължителната сила на постигнатите между страните договорености, обективирани в представения по делото валиден договор за изработка. Въззивният съд бил приел, че процесният договор не създава за ищеца права против Община Хасково, защото не ангажира отговорността на същата като възложител. Даденото разрешение било в противоречие на решение № 137 от 25.6.2010 г. на ВКС т.д. 888/2009 г. и Решение № 578 от 13.11.2008 г. по т.д. 338/08 г. 1 ТО на ВКС.

3. Допустимо ли е съдът с решението си да отрича законно регламентираното за изпълнителя право да получи именно от възложителя по сключен помежду им договор за изработка възнаграждение при положение, че работата е приета от възложителя без възражения? Допустимо ли е при сключен договор за изработка носител на задължението за приемане на извършената в съответствие с договора работа да бъде лицето, сключило договора като възложител, а носител на задължението за плащане на приетата от възложителя без забележки работа да бъде трето за договора лице, различно от възложителя? Дължи ли възложителят по договор за изработка заплащане на възнаграждение на изпълнителя за изрично приетата работа при липса на отправени възражения за неточно изпълнение? Сочи основание по чл. 280, ал.1 от ГПК – разрешаването на този въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 15 от 22.12.2016 г. по т.д. 2404/14 г. Налице било основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, въззивният съд бил се произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС, изразена в решение № 155 от 6.11.2012 г. по т.д. 744/11 г., 2 ТО, решение № 235 от 9.1.2018 г. по т.д. 726/17 г. 2 ТО, решение № 202 от 27.2.2015 г. по т.д. 4123 /13 г. на 2 ТО на ВКС, решение № 23 от 4.8.2014 г. по т.д. 1938/13 г. 1 ТО на ВКС..

4. Допустимо ли е възложител по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП да бъде лице, непопадащо в обхвата на изричната разпоредба на чл. 7 от ЗОП отм.? При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд бил се произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан със субектите, които на основание чл. 7 от ЗОП могат да бъдат възложители по договор за изработка, сключен по ЗОП. Въззивният съд бил направил извод, че Общината действа като довереник на сдружението на собствениците, а не Община Хасково, са възложител по договора. Сочи се противоречие с решение № 162 от 28.1.2013 г. по т.д. 453/12 г. на 1 ТО на ВКС

5. .Допустимо ли е съдът да приеме, че когато довереникът е действал от свое име в отношенията с трети лица спрямо последните, правата и задълженията по сключената сделка възникват в правната сфера на доверителя? Предвиденото в относим към правоотношението нормативен акт достатъчно ли е да формира знание у третото лице с когото договаря по смисъла на чл. 292, ла. 2 от ЗЗД? Допустимо ли е съдът да приеме, че носител на задължението за плащане на възнаграждение по сключен от доверените с трето лице договор за изработка е доверителят по см. на чл. 292, ал. 1 от ЗЗД когато възлагането и приемането на работата е извършено от довереника в лично качество? При постановяване на решението въззивният съд бил се произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 292, ал.1 и 2 от ЗЗД и правните последици при сключен договор за поръчка. Сочи противоречие с решение № 208 от 29.7.2013 г. по гр.д. 916/12 г.

6. Възложителят по договор за изработка дължи ли на изпълнителя плащане на възнаграждение за извършените и приети без забележки дейности, когато възложителят не оперира със собствени средства, а финансирането се осигурява и предвижда в бюджета на трети за договора лица? Когато средствата за заплащане на извършена работа по договор за обществена поръчка не се осигуряват от бюджета на възложителя, последният носи ли отговорност по реда на чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дейностите, които е възложил и приел без възражение? При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд бил се произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с дължимостта на възнаграждението по договор за изработка в случай, че възложителят не оперира със собствени средства? то – противоречие с решение № 155 от 6.11.2012 г. по т.д. 744/11 г. ВКС, 2 ТО

7. Следва ли въззивният съд да разреши правния спор съобразно възприетата от него правна квалификация, като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон? При постановяване на решението, въззивният съд се бил произнесъл по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на решаващия орган да разреши правния спор съобразно възприетата правна квалификация на предявените искове? Сочи противоречие с решение № 45 от 20.4.2010 г. по т.д. 516/09 г. 2 ТО.

8. Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни, ясни, безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи? При постановяване на въззивното решение, съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да изложи ясни и непротиворечиви мотиви, на които да се основават крайните му изводи по съществото на спора. Въззивният съд бил приел, че е налице пряко представителство срещу кмета на общината довереник и сдружението на собствениците, доверители, по силата на 40 те договора, по които не носи отговорност общината. В решението не ставало ясно чия е договорната отговорност. Сочи противоречие с т. 1 от ППВС 1/81 г. и решение № 91 по гр.д. 4497/15 г. на 3 ГО.

9. Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? При постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и реално да прецени доказателствата заедно и поотделно по вътрешно убеждение. Сочи противоречие с т. 3 ППВС 1/81 г, решение по гр.д. 4497 /15 г. 3 ГО, решение 241/11 1 ГО, решение 4744/08 1 ГО, решение 1649 /10 4 ГО, решение 966/09 3 ГО

10. Кой участник в програмата е възложител по сключен договор за обществена поръчка за услуга в изпълнение на НПЕЕМЖС? Приложима ли е разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД в отношенията между външния изпълнител и възложителя по сключен между тях договор за възлагане на обществена поръчка за услуга в изпълнени на НПЕЕМЖС?

Възложителят по сключен в изпълнение на НПЕЕМЖС договор за обществена поръчка за услуга дължи ли възнаграждение на външния изпълнител за приета без забележки работа?

По сключен договор за възлагане на обществена поръчка за услуга в изпълнение на НПЕЕМЖС кой е носител на задължението за плащане на изпълнителя на уговореното в договора възнаграждение за приета без възражения работа – възложителят, страна по договора или субектът, който осигурява финансирането на Програмата ?

При постановяване на въззивното решение съдът бил се произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, свързани със страните и техните права и задължения по сключен договор за възлагане на обществена поръчка за услуга в изпълнение на НПЕЕМЖС, при6ета с ПМС 18/2.2.2015 г.

По отношение на тези въпроси под № 10 счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Моли да се допусне до касационно обжалване въззивното решение.

Ответникът Община Хасково оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението на въззивния съд. Счита, че поставените по делото правни въпроси са свързани с правилността на съдебното решение. А по отношение на правния въпрос „Предвиденото в относим към правоотношение нормативен акт достатъчно ли е да формира знание у трето лице с кого договаря по смисъла на чл. 292, ал.2 от ЗЗД, не бил относим.

Моли да не се допуска касационно обжалване и да се отхвърли жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, з ада се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касационния жалбоподател на 09.08.2019 г. Касационната жалба е подадена на 11.09.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за възлагане на обществена поръчка за услуга, съгласно който Община Хасково като възложител е възложил на „Архон проект.“ ООД, [населено място] да извърши услугата - „Извършване на обследване за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169,ал.1,т.1-5 и ал. 2 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт, както и извършване на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ“ във връзка с изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в одобрените многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС) на територията на Община Хасково. Прието е, че страните не спорят, за изпълнението на възложените работи. Прието е, че претенциите на ищеца се основават на възложени работи по прогнозни количества, които е следвало да се заплатят в обем на действително възложената работа като се претендира възнаграждение за разликата от заплатеното възнаграждение до възнаграждението за действително извършения обем на обследване, както следва – частично неразплатени по фактури възнаграждения за извършена в по-голям обе работа на стойност 34 918,76 лв и сумата от 39 613,90 лв възнаграждения, които изцяло не са изплатени са възложени, извършени и приети дейности.

Прието е, че договорът е сключен за осъществяване на дейности по НПЕЕМЖС и съгласно ПМС № 18/2.02.2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й, като в договора изрично е посочено, че предметът на договора ще се изпълнява само и единствено за одобрени сгради по НПЕЕМЖС, за които има подписан договор между Община Хасково и сдружение на собственици за конкретна многофамилна жилищна сграда – Приложение № 10 от Методическите указания на МРРБ, утвърдени по НПЕЕМЖС, приета с ПМС №18/2.02.2015 г., и договор за целево финансиране между „Българска банка за развитие“ АД, Община Хасково – Приложение № 11 за осигурено финансиране на конкретната сграда.

Въззивният съд, определяйки правата и задълженията на страните е приел, че по силата на посочения нормативен акт- ПМС 18/2015 г. Общините имат определени права и задължения по програмата: провеждат процедури по ЗОП, отговарят за приемане на заявления от сдружения на собственици, сключват договор с последните, договарят и разплащат дейностите по обновяване на сградите, сключват договори за целево финансиране.

Въззивният съд се е позовал на раздел II, т.4 „Сключване на договор и финансиране на дейностите“ от Методическите указания (Приложение № 2 към чл.1,ал.2 от ПМС 18/2015 г.) и е приел, че сдружението на собствениците учредява мандат на Община Хасково в лицето на кмета да извърши от негово име действия по осигуряването на необходимия ресурс за обновяване на сградите и организиране на всички дейности по обновяването. След сключването на договора между Общината и сдружението на собствениците и да сключи договор за целево финансиране с областния управител по образец (приложение №11), като предвид начина на финансиране и предоставяне на БФП по Програмата. Поради това, че договарянето, разплащането и финансирането се извършва чрез кмета на Общината от името и за сметка на сдружението на собствениците, тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане не се отразявали по бюджетите на общините и всички операции по програмата, с изключение на разходите на Общината по администриране на процеса, не засягала бюджета на Общината, включително и по отношение на показателите за поети ангажименти и нови задължения за разходи.

Прието е, че по силата на договор между всяко сдружение на собственици и Кмета на общината, кметът на общината и сдружението са в отношения на основание договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД - качествата довереник и доверител. По силата на това правоотношение кметът бил оправомощен да проведе всички необходими процедури при спазване на приложимото национално законодателство за избор на изпълнители на дейностите по обновяване на сградата и да сключи договори с избраните изпълнители, да представлява доверителя пред държавата в лицето на областния управител и пред „ББР“ АД с цел получаване на необходимото финансиране за обновяване на сградата по Програмата, приета от МС, да осъществява текущ контрол по изпълнение на задълженията на изпълнителите по Програмата и да разплаща всички дейности по обновяването. Прието е, че с оглед нормата на чл. 4 от ПМС 18/2015 г. МРРБ създава Методически указания като в Приложение образец 11 бил предвиден договор за целево финансиране, който се сключва между „ББР“ АД, Министерския съвет на Р България чрез областния управител и кмета на община в качеството на довереник на сдружение на собственици, като съгласно чл. 8, ал. 1 средствата по ползваното целево финансиране се възстановявали чрез безвъзмездната финансова помощ, предоставена от Държавата на Сдружението за обновяване на сградата по специална сметка на банката и се отнасяли служебно от банката за погасяване на дължимите суми.

Въззивният съд е приел, че Община Хасково е установила сключването на договори между Община Хасково и сдружения на собственици, с които Общината ставала довереник и представлява сдружението при осъществяване на дейностите по програмата НПЕЕМЖС. Прието е, че тези договори отговарят на правните характеристики на договори за поръчка съгласно чл. 280 от ЗЗД, които са безвъзмездни. От наличието на този договори и техният безвъзмезден характер е направен извод, че кметът действа от името и за сметка на упълномощителя – сдружение на собствениците. Така сключените договори били основа за следващите предвидени правоотношения. Прието е, че именно като представител на сдружението кметът провежда процедури по ЗОП и сключва с трети лица – изпълнители. Поради това е счел въззивният съд, че Общината действа само като представител на сдружението и правата и задълженията възниквали направо за доверителя - за съответното сдружение на собствениците, без отчетна сделка, каквато по дефиниция нямало при прякото пълномощие. Кметът на съответната Община бил довереник и представител на съответното сдружение на собствениците, поради което неговите действия не ангажирали самата Община. Правото на изпълнителя на работите от дейности по Програмата да получи своето възнаграждение се осъществявало чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците по ползваното финансиране съгласно чл. 2, ал.5 от ПМС 18/2015 г., като дължимите суми се превеждали съгласно чл. 2, ал.6 от ПМС 18/2015 г. на „ББР“АД от държавния бюджет (чрез бюджета на МРРБ). Кметът на съответната община действал само с оглед дадения му мандат от сдружението на собствениците с договора по образец-приложение № 10, като договарянето, разплащането и финансирането се извършват чрез кмета на Община Хасково от името и за сметка на сдружението на собствениците, поради което тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане не се отразявали по бюджетите на общините и всички операции по програмата (с изключение на разходите на Община Хасково само по администриране на процеса), не засягали бюджета на Община Хасково. Прието е, че всички участници в процеса, сдруженията на собствениците, Общината, изпълнителите, сключили договор с Общината са известени за наличието на мандатно правоотношения и правата и задълженията възниквали за сдружението на собствениците, а не за Общината, действаща като представител. Това е обусловило извод, че Община Хасково, чийто кмет е довереник и пълномощник на сдруженията на собствениците, не носел отговорност за задълженията на тези сдружения на собственици като доверители и упълномощители към изпълнителя по договора от 20.10.2015 г. „Арх проект“ ООД. Прието е, че и сдруженията на собствениците не отговарят за изпълнение на задълженията по договорите за изработка, тъй като по силата на посочения нормативен акт за сдруженията било налице безвъзмездност на финансирането.

Прието е, че отговорността е на държавата, защото тя била платец за надлежното предоставяне на БФП, като на изпълнителя принадлежи преценката по какъв ред да стане това (по реда на чл. 134 от ЗЗД или по друг способ). Обстоятелството, че в изпълнение на своите задължения по осъществяване на дейности от НПЕЕМЖС кметът бил провел обществена поръчка и въз основа на чл. 74 от ЗОП (2004 г., отм.), каквото изискване било създадено в чл. 5, ал.3 от ПМС № 18/2015 г. и е сключил договор за възлагане на обществена поръчка с дружеството-ищец не прави основателна претенцията на изпълнителя срещу общината за заплащане на възнаграждение по чл. 266 от ЗЗД. Прието е, че ищецът не може да има права срещу Общината, защото това било в „разрез с установената от ПМС № 18/2015 г. уредба относно качеството на кмета на Общината, в което той участва при реализирането на Програмата“. Сключването на процесния договор от 20.10.2015 г. по реда на ЗОП отм. не можело да създава на дружеството права в нарушение на посоченото ПМС, съответно, търсенето на реализация на негови права като изпълнител по този договор нямало основания да се приеме за заобикаляне на ЗОП. Община Хасково не носела отговорност за неразплащането с изпълнителя по договора от 20.10.2015 г.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, съгласно предвиденото в чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК „очевидна неправилност“ или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В настоящия случай въззивният съд, разглеждайки споровете между изпълнител „Архкон проект“ ООД и възложител Община Хасково относно неизпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждение за възложена и приета услуга, е приел, че Общината не е легитимирана материалноправно да отговаря по този иск. Въззивният съд, разглеждайки соченото основание от ищеца в исковата молба, позоваващ се на сключен договор, точно изпълнение и възникнало задължение за плащане, е приел, че ответникът Община Хасково не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска. При наличие на разгледаното основание, въззивният съд е приел, че така сключеният договор, подробно очертан в исковата молба, като сключен в изпълнение на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, има своята регламентация в ПМС 18/2015 г. Изследвайки специалните разпоредби в този нормативен акт, въззивният съд е приел, че Община Хасково действа като представител на сдружение на собствениците, оправомощен е по силата на нормативния акт да извършва обществени поръчки и да сключва договори по ЗОП. Но едновременно с това сочи, че с оглед уговорения механизъм за плащане, предвиден в ПМС 18/2015 г., както и в договора, плащането следва да се извърши от държавата на изпълнителя ищец, а не от Общината. Поради изложеното е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил.

С оглед на така изложените мотиви, се налага извод, че е необходима проверка за процесуалната допустимост на постановеното въззивно решение с оглед надлежно предявяване на иска срещу легитимиран ответник, който може да бъде обвързан от съдебно решение с оглед така очертаните факти на спорното материално право.

Това обуславя наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр.2 от ГПК и допускане касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените мотиви Върховният касационен съд на Р България счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и