Определение № 3230 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4237/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на Прокуратура на Република България и на Р. К. П., чрез адв. Снежна С., срещу въззивно решение № 124/05.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 240/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 401/27.03.2023 г. по гр. д. № 2132/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Р. П. сумата 80 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 282, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл.304б НК, по отношение на които наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1 т. 1 НПК. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер от 150 000 лв. Прокуратурата обжалва решението в частта, с която е уважена претенцията на ищцата. Изложени са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с действително претърпените такива от лицето, че присъденото обезщетение е необосновано завишено, без да са съобразени всички обстоятелства по делото, в т.ч. социално-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. В изложението си страната сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите за задължението на съда да обсъди доказателствата и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване; за приложението на законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, като се обезщетят само тези, които са пряка последица от деликта. Твърди се, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика – т. 11 от ППВС № 4/1968 г. и на трайната практика на състави на ВКС, като се цитират решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Р. К. П. обжалва решението в отхвърлителната му част като сочи, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът (обобщен от настоящия състав) за критериите, които трябва да бъдат съобразявани от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи се и основанието по чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че в периода 2012 г. - 2014 г. ищцата е изпълнявала длъжността „кмет“ на район „Централен“ – [община]. Досъдебното производство спрямо нея е образувано на 13.07.2013 г. за извършени престъпления по чл. 282, ал. 1 пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК и по чл. 304б НК, свързани с неспазена процедура по ЗОП за доставка на храни за детски градини и училища и за подкуп. На 09.07.2014 г. ищцата е задържана за срок от 24 часа, като на 10.07.2014 г. е привлечена като обвиняема и спрямо нея е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ – 5 000 лв., която впоследствие е отменена и е взета мярка за неотклонение „подписка“. С определение от 22.07.2014 г. ищцата е отстранена от заеманата длъжност - „кмет“ на район „Централен“ – [община]. С обвинителен акт от 26.06.2015 г. делото е весено в Окръжен съд – Пловдив, като съдът го е прекратил и върнал на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. По повторно внесения обвинителен акт от 05.07.2016 г., с присъда № 95/10.11.2017 г. по нохд № 1590/2016 г. на ОС – Пловдив подсъдимата е оправдана. С решение № 179/21.06.2018 г. по внохд № 67/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив оправдателната присъда е отменена и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. Новообразуваното нохд № 1207/2018 г. на ОС – Пловдив е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление от 29.11.2018 г. на ОП – Пловдив досъдебното производство е изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура. С обвинителен акт от 04.12.2019 г. делото е внесено в Специализирания наказателен съд, като съдебното производство е прекратено и делото отново е върнато на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения. Наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване от 07.06.2021 г. на прокурор при СпП, като на основание чл. 24, ал.1 т. 1 НПК е прието, че обвиняемата не е осъществила състава на престъплението по чл. 283 НК, а за деянието по чл. 304б, ал. 2 НК е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Постановлението е влязло в сила на 18.06.2021 г. За да приеме, че обезщетение в размер на сумата 80 000 лв. е справедливо и достатъчно да овъзмезди ищцата за претърпените неимуществени вреди, съдът е взел предвид, че наказателното производство е продължило около 9 години, със значителен интензитет на процесуалните действия. Отбелязани са първоначалното задържане под стража за срок от 24 часа, последващата отмяна на мярката и наложената най-лека такава – „подписка“. Посочено е, че П. е била учител по професия и активен участник в обществения живот, била е организатор и лектор на редица кръгли маси и конференции. В периода 1998 г. - 2012 г. е била автор и съавтор на издания в областта на предучилищното и начално образование. Делото срещу П. имало широк и продължителен медиен отзвук; наказателното преследване й причинило завишени по степен и интензитет преживявания на стрес, страх, тревожност, социална изолация, накърняване на достойнството и уронване на доброто й име в обществото и в професионалните среди. След приключването на делото ищцата продължила да търпи остатъчни негативни емоции, изживявания и ситуативна тревожност. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че поставените и от двамата жалбоподатели въпроси са еднакви и са обуславящи за селектирането на жалбите. Въпросите касаят задължението на съда да обсъди всички доказателства и установените с тях конкретни за делото правнорелевантни факти, имащи значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване; и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., т. 8 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение