Определение № 654 от 29.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2273/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на процесуалните пълномощници на А. А. П. и В. К. Д., двамата от [населено място], Пловдивска област, против решение № 710/06.04.2015 г. по гр.д.№ 213/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с което след отмяна на решението на СГС, ГО, ІV състав, постановено на 04.06.2014 г. по гр.д.№ 15192/2012 г. в неговата осъдителна част за разликата над 90 000 лв. до 250 000 лв., присъдени в полза на В. К. Д. и за разликата над 120 000 лв. до 250 000 лв., присъдени в полза на А. А. П., както и частично по отношение на разноските, исковите претенции против Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място] с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ в посочените части са отхвърлени; както и в частта, с което същото решение е потвърдено за разликата над 250 000 лв. за всеки от ищците до претендираните от тях 1 100 000 лв. общо, в който размер исковете са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. По подробно изложени съображения се моли решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина на касаторите при ПТП, настъпило на 23.09.2011 г., да бъдат уважени изцяло, ведно с лихвите от датата на увреждането и направените по делото разноски. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите се позовават на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, в които молят да бъде допуснато решението до касационно обжалване по повдигнатите от тях въпроси. Ответникът по касационната жалба Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и моли искането за допускане на касационно обжалване да бъде оставено без уважение, с присъждане на сторените разноски. Третото лице – помагач на ответника С. Й. Й. от [населено място] не е подало отговор против жалбата в срока по чл.287 ал.1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирани страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да достигне до атакувания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна съдът е установил, че с влязла в сила присъда № 25/01.03.2012 г. по НОХД № 130/2012 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Й. е признат за виновен в това, че на 23.09.2011 г. в [населено място], обл. Пловдивска, при управление на МПС - л.а. Форд Транзит с ДК [рег.номер на МПС], е нарушил правилата на ЗДвП – чл.5 ал.1 т.1 пр. 3 и 4, чл.20 ал.2 изр.2, чл.116 пр.1 и правилата на ППЗДвП – чл.3 и чл.93 пр.1, като умишлено е причинил смъртта на А. А. П.. При подробно обследване на механизма на ПТП, установен със заключението по допуснатата А., кредитирано от съда, той е приел, че се установява принос на пострадалото лице – син на ищците, в причиняване на смъртта му, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, който принос е определил в рамките на 1/3 от дължимото обезщетение. За да прецени неговия размер за всеки от ищците по правилата на чл.52 ЗЗД, съдът е взел предвид изключително младата възраст на починалия – 19 годишен към датата на ПТП; обстоятелството, че е живеел в едно домакинство с баща си и бил „златно” дете, според показанията на св. И.; че родителите преживели изключително тежко загубата му, а бащата не виждал смисъл да живее и изпаднал в депресия. Отбелязал е, че наличието на изключително топли и силни емоционални връзки в семейството, прекъснати със смъртта на А., са се отразили най-вече върху състоянието на баща му, който се е грижел за неговото възпитание и е станал очевидец на смъртта му, и в по-малка степен върху майката, която работи и живее в чужбина. При тези мотиви, съдът е определил справедливото обезщетение за претърпените от бащата неимуществени вреди в размер на 156 000 лв., а за тези на майката – в размер на 117 000 лв. При спадане на установеното съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е счел, че в полза на първия ищец ответникът дължи обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ в размер на 104 000 лв., а в полза на втората – 78 000 лв., като е съобразил, че решението на СГС в осъдителната част до сумите 120 000 лв. и 90 000 лв. е влязло в законна сила, като необжалвано от застрахователя, който е изплатил обезщетения в посочения размер в хода на производството. Настоящият съдебен състав, воден от указанията на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г. намира, че са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касация в обжалваните части. Като обуславящ решаващата воля на съда и съответно - изхода на спора по конкретното дело, се преценява въпросът /макар и неперфектно формулиран, но уточнен според правомощията на ВКС/ относно тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и по-конкретно за критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост" по смисъла на посочената правна норма при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт. По този въпрос са доказани и кумулативно изискуемите предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на които касаторите се позовават, а именно – противоречие с решение на ВКС по чл.290 ГПК № 157/2014 г. по т.д.№ 3040/2013 г. на ТК, ІІ ТО, както и отчасти с постановките на ППВС № 4/23.12.1968 г. Относно приетото съпричиняване са цитирани решения на ВКС, на които направената от САС преценка противоречи, но при липса на какъвто е да е поставен правен въпрос в тази връзка, касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от оплакванията в касационната жалба, нарушавайки принципа на диспозитивното начало в процеса. По останалите правни въпроси, доколкото са относими към спорния предмет, съдът ще даде отговор при разглеждането на касационната жалба по същество. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса, на осн. чл.83 ал.2 ГПК. С оглед горното, и на основание чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение