Определение № 5090 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4078/2025 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от Етажна собственост в жилищна сграда с адрес: гр. София, ж.к."Борово", бл.12, вх.А, представлявана от професионален домоуправител „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. К. С. срещу определение от 11.08.2025г. по гр.д. № 11609/2024г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 07.05.2025г. за изменение на постановеното на 17.04.2025г. решение по делото в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателя въззивното определение на Софийски градски съд постановено по реда на чл. 248 ГПК подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК пред съответния апелативен съд. По същество сочи, че липсва представен по делото договор за правна защита и съдействие, поради което не може да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Ответникът по частната жалба адвокат Н. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. С въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 11609/2024г. е потвърдено първоинстанционно решение на Софийски районен съд по установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗУЕС на Етажната собственост срещу М. Д. за заплащане на месечни такси за поддръжка на Етажната собственост и такива за Фонд“Ремонт и обновление“ с цени съответно 126лв. и 210лв. С решението в тежест на етажните собственици е поставено заплащане на възнаграждение в размер на 200лв. на адв. Н. И. за оказаната безплатна адвокатска помощ на М. Д.. В решението е посочено, че то не подлежи на обжалване. С молба от 07.05.2025г. Етажната собственост е поискала изменение на решението в частта за разноските, а именно да не бъде присъждано възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗАдв. Това искане е оставено без уважение от Софийски градски съд с определение от 11.08.2025г., което е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението по разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая производството пред първата и въззивната инстанция е по положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за съществуването на вземания за незаплатени месечни такси за поддръжка, ремонт и управление на ЕС, като всеки от тези искове за главница и лихви е с цена под 5000лв. Въззивното решение по спора не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. След като решението не подлежи на обжалване, то не може да се обжалва и определението, постановено в производството по изменение на това решение в частта за разноските - чл. 248, ал.3 ГПК. Това изрично е посочено от въззивния съд при постановяване на определението. Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.