Определение № 50111 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

С решение № 13 от 07.01.2022г., постановено по въззивно гражданско дело № 2070/2021 г. Варненският окръжен съд, гражданско отделение, е потвърдил първоинстанционното решение № 261080/20.03.2021г., постановено по гражданско дело № 1425/2020г. на ХХ състав на Варненския районен съд, в частта в която „Частно основно училище М. В.“ О. е осъдено на основание чл.109 ЗС по иска на Х. Д. Т. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ...... по КК и КР на [населено място], като премахне 16 броя дървета тип „Л.“, засадени по северната граница на собствения на ищеца имот; да премахне 25 броя дървета от вида „Т.“ и „Лъжекипариси“, посадени в имот на ответника с идентификатор ...... по западната граница на собствения на ищеца имот; в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне 74 броя храсти, посадени по западната граница на собствения на ищеца имот, както и да възстанови съществуващата между имотите ограда по западната граница на имота на ищеца и да извърши рекултивация на замърсената с глина част от имота на ищеца с площ от 30 кв.м. по западната граница.

Варненският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение на Варненския районен съд, с което „Частно основно училище М. В.“ О., е осъдено да възстанови северната ограда в имота на ищеца в първоначалния й вид преди увреждането и е решил делото по същество като е отхвърлил иска в тази част.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Х. Д. Т. в отхвърлителните му части.

В касационната жалба се правят доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени правни въпроси във връзка със съдържанието на доклада по чл.146 ал.1 т.1 ГПК, за задълженията на въззивния съд да отстрани процесуалните нарушения на първата инстанция; за съдържанието на мотивите на въззивното решение, и др. ,по които се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК

Ответникът е подал писмен отговор, в който моли да не се допуска касационното обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280 ГПК.

С втора касационна жалба въззивното решение е обжалвано и от ответника „Частно средно училище М. В.“ О. в частта, в която са уважени предявените срещу него искове с доводи за нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа се в касационната жалба, че решението е частично недопустимо, тъй като е поискано от ищеца премахване на дървета от вид „Т.“, а те са „Т.“.

В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правни въпроси във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните, допустими и относими към предмета на спора, както и за характера на въздействието, което създава пречки на ищеца за ползването на имота.

Ответникът по тази касационна жалба Х. Д. Т. е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване като е посочил, че в мотивите въззивния съд е обсъдил всички доказателства и възражения на ответника по делото, както и че не е постановено недопустимо решение с посочване на различен вид дървета, които трябва да се премахнат.

Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискването на чл.284 ГПК и не е налице изключението по чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за защита на собствеността, поради което са процесуално допустими.

По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

1.По касационната жалба на Х. Д. Т..

Първата група правни въпроси, които поставя касаторът са: 1. Длъжен ли е първоинстанционният съдия, при изготвяне на доклада по делото по чл.146 ал.1 т.1 ГПК да установи обстоятелствата по делото, да укаже на страните да конкретизират твърденията си по спора и обстоятелствата, от които черпят правата си и в частност направените правопогасяващи възражения на ответника по делото? и 2. Длъжен ли е въззивният съд в хода на производството при решаване на делото да отстрани процесуалните нарушения на първата инстанция по доклада по делото? Първият от тези въпроси не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото се отнася до процесуални нарушения на първата инстанция. К. съд не проверява правилността на първоинстанционното решение, а само на въззивното, защото въззивният съд е съд по същество и решава самия материалноправен спор. Вторият въпрос също не обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, защото въззивният съд е процедирал при спазване на задължителната практика на ВКС. Според приетото в т.2 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото, а само при направен обоснован довод във въззивната жалба. В случая такъв довод не се съдържа във въззивната жалба на Х. Д. Т.. На стр.4 от жалбата е посочено, че не са допуснати доказателства, в противоречие с доклада по делото, но доводи за съдържанието на самия доклад не са направени, следователно въззивният съд не е бил длъжен да извърши проверка дали докладът по делото е пълен и точен. Развитите доводи в писмената защита не задължават съда да се произнесе по тях по аргумент от чл.269 ГПК.

Правният въпрос: Задължен ли е въззивният съд, когато страната по делото е поискала да се приеме отново като доказателство по делото неправилно изключен от първоинстанционния съд документ и въззивният съд констатира, че действително първоинстанционният съд неправилно не е приел или неправилно е изключил от доказателствата по делото даден документ, при непълен доклад по чл.146 ГПК и противоречие в него, в открито съдебно заседание да обяви това на страните като обяви, че приема отново този документ като доказателство и да даде възможност на страните да вземат становище по него и при евентуалното му оспорване да ангажират доказателства по оспорването му?, не е обуславящ за делото по следните съображения:

По направеното искане във въззивната за събиране на нови доказателства, въззивният съд е процедирал при точно прилагане на разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК и съдебната практика по приложението й. Въззивният съд не е приел, че е допуснато процесуално нарушение от първата инстанция с неприемането на представените от ищеца снимки и акт № 903 от 10.12.2013г. за непълноти и грешки в кадастралната карта с проект за скица. С определение в закрито разпоредително заседание № 3498 от 04.10.2021г. по гр.д.№ 2070/2021г. въззивният съд е отказал да събере поисканите нови доказателства пред въззивната инстанция като се е мотивирал, не само с това, че снимките не са допустимо доказателство, но и че те не установяват твърдяните обстоятелства. За тях са необходими специални знания и затова по делото са изслушани експертизи, за установяване на релевантните за спора обстоятелства: за отстоянията на дърветата от границата на имота на ищеца, какви са повредите по оградата на имота на ищеца, както и какви работи са необходими за възстановяването й. Отказът да бъде изслушано пред въззивния съд вещото лице Ел.Б., е мотивиран с това, че тя е имала задача да даде заключение във връзка с определяне цената на иска, а по останалите въпроси за увреждането на почвата в имота на ищеца са изслушани други вещи лица. При тези мотиви и данните по делото, че снимките са представени в първото заседание по делото, без да са налице предпоставките на чл.143 ал.2 ГПК, а заповед № 903 от 10.12.2013г. е представена във второто съдебно заседание, поставеният правен въпрос не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Не е допуснато нарушение на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, решение № 3595/2018г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1980/2015г. на ВКС, ІV г.о. и др., защото те не разглеждат въпроса за приемане на несвоевременно представени пред първата инстанция доказателства по делото.С оглед на цялостните мотиви на въззивния съд в разпоредителното заседание, не се налага сезиране на ОСГК за постановяване на тълкувателно решение по въпроса дали снимките са допустими доказателства по ГПК.

Поставя се правният въпрос: Относими и допустими ли са за доказване на факта - увреждане на оградата, предвиден в хипотезата на приложимата правна норма на няколко кумулативно дадени обстоятелства /индиции/ /косвени доказателства/ като признание на ответника за извършване на действия /в случая засаждане на дървета/при неспазване на отстоянията до оградата на ищеца, вещото лице по назначената експертиза е констатирал при огледа всички нанесени увреждания по северната и западната граница, ответникът не е изпълнил вмененото му задължение от съдът в доклада по чл.146 ГПК да установи чрез представяне на доказателства, че процесната ограда е увредена по друг начин, а не при извършване на изкопни работи за засаждане на насажденията до оградата на ищеца; при извършения оглед от вещото лице е заявило, че вероятно оградата е увредена от ответника при извършване на насажденията? Този правен въпрос и цитираната съдебна практика не е от значение за конкретното дело, защото съдът не е приел, че твърденията на ищеца не могат да се доказват с косвени доказателства, а е посочил, че не може да изгради изводите си единствено на предположението на вещото лице. Според цитираната от касатора съдебна практика пълното доказване може да бъде осъществено и чрез косвени доказателства, които установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. В случая такива косвени доказателства не са събрани, налице е единствено предположение от вещото лице, че коловете на оградата са увредени при извършване на насажденията, но това предположение не представлява доказателство за страничен факт, от който може да се направи обоснован извод за действията на ответника, следователно няма противоречие на крайния извод на въззивния съд с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Поставят се правните въпроси: По одобрените по ЗУТ подробни устройствени планове за създаване на нов имот за обществено ползване като например пешеходна алея, с който се попълва и нанася в нова кадастрална карта: 1. Пораждат ли пряко отчуждително действие и/или право на собственост върху част от съседен имот, включена при нанасяне на новия имот в новата кадастрална карта, освен в хипотезата на чл.16 ал.1 ЗУТ по волята на двамата собственици, както и в хипотезата на чл.15 ал.3-6 ЗУТ и чл.17 ал.3-5 ЗУТ; 2. Новоодобрените в горната връзка кадастрална карта и кадастрални регистри какво правно действие пораждат – декларативно или правопораждащо и произтичат ли промени по силата на закона във вещноправния статут на подобни имоти?; 3.При непълноти или грешки в кадастралната карта и изработеният въз основа на тях ПУП за нов имот, частта попадаща в новата кадастрална карта по нанесения нов имот, то владеещият собственик на тази част губи ли собствеността си, щом като тази част неправилно е заснета по кадастралната карта? Тези правни въпроси са свързани с извода на съда за неоснователност на негаторния иск за премахване на засадените храсти по западната граница на имота на ищеца. По тази претенция въззивният съд е приел, че храстите са засадени на 30-40 см. от съществуващата западна ограда и на около 1.20-1.40 от кадастралната граница, но за тях в чл.52 ЗС не е предвидено минимално отстояние от границата за засаждането им, поради което не е основателно искането за премахването им. Съдът е приел също така, че не е доказано придобиването по давност от ищеца на реалната част, заключена между кадастралната и регулационна граница и съществуващата ограда. Поставените въпроси по приложението на чл.115-117 ЗУТ не са обсъждани от въззивния съд, те не са и от значение за решаващите му изводи и не могат да служат като общо основание за допускане на касационното обжалване. След като по документ за собственост /нот.акт № 19/1979г./ ищецът притежава 600 кв.м. и съдът е приел за недоказано възражението за придобиване по давност на реална част, между имотната граница и съществуващите огради до 678 кв.м. за тази реална част той няма титул за собственост, няма основание да се приеме, че е отнета собственост при одобряване на ПУП.

Правният въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните, но неприети веществени доказателства във връзка с техните доводи не е обуславящ за делото. Въззивният съд дължи обсъждане на всички приети по делото доказателства, а неприетите от първата инстанция е длъжен да приеме, само ако е резултат на допуснато нарушение на процесуалните правила. Въпросът дублира първия правен въпрос, по който вече бяха изложени съображения, че такива процесуални нарушения не са допуснати и въззивният съд не е бил длъжен да ги отстрани. Въззивният съд е отговорил изчерпателно на всеки един довод на страните, включително и на тези, които счита че са неотносими за спора или не са направени своевременно. Няма необсъдени доказателства, които да са от значение за делото, поради което не е налице противоречие между практиката на ВКС за съдържанието на мотивите на въззивното решение и изготвените в обжалваното решение мотиви, което да обоснове основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

По изложените съображения касационната жалба на Х. Д. Т. не следва да се допуска за разглеждане по същество.

2. По касационната жалба на „Частно средно училище М. В.“ О.:

Няма съмнение за недопустимост на съдебното решение, с което е уважен иска за премахване на 25 броя дървета „Т.“ и „Лъжекипарис“, посочени в исковата молба като „Т.“ по западната граница на имота на ищеца. Точният вид на растителността, не определя предмета на негаторния иск, когато се иска премахване на всичките дървета по определена граница. С посочване в диспозитива на различен вид дървета от посочения в исковата молба, съдът не се произнася по друг петитум, нито по друго основание на иска, нито излиза извън искането, с което е сезиран. Ищецът е длъжен да посочи точния вид на дървото само ако иска премахване на част от няколко разновидни дървета, и то само ако по друг начин не може да се индивидуализира искането. В случая по делото е изслушана агрономическа експертиза, която е определила точният вид на дърветата и с оглед на това заключение са определени отстоянията до границата на имота на ищеца, посочени в чл.52 ЗС.

Правните въпроси: 1.За задължението на съда да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора и 2. За характера на въздействието върху имота на ищеца и необходимостта за уважаването на иска по чл.109 ЗС пречките за ползването на имота на ищеца да са обективни, са взаимно свързани, защото необсъждането на доводите се мотивира именно с местоположението на растенията и липса на пречки/засенчване/ на растенията в имота на ищеца. И двата въпроса не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото не са разрешен както поддържа касатора в противоречие с ТР 4/2017г. по т.д. 4/2015г на ВКС, ОСГК. Съдът се е позовал на тълкувателното решение и го е приложил точно като е приел, че действията на ответника са в нарушение на установените в чл.52 ЗС минимални отстояния за засаждане на определен вид дървета като неспазването им създава неоправдани пречки за използване на съседния имот, защото тези правила са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение.

По изложените съображения касационните жалби не следва да се допускат за разглеждане по същество, а разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение