Определение № 186 от 07.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 556/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Г. Ц. Ц. и С. И. Ц. за допълване на определение № 151 от 30.03.2018 г. по гр.д. № 556/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от тях разноски за възнаграждение за адвокат. В срока за отговор по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 151 от 30.03.2018 г. по гр.д. № 556/2016 г. по описа на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 100 от 13.10.2015 г. по гр.д. № 146/2015 г. по подадената против него касационна жалба от Д. К. Ж. и А. И. Ж.. С това определение съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците в касационното производство за присъждане на разноски, заявено с отговора на касационната жалба. Видно от представения към него договор за правна помощ, за изготвяне на отговор на касационната жалба молителите са договорили и заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Предвид изложеното, настоящият състав намира молбата за допълване на решението за допустима,а по същество - за частично основателна. Основателно е възражението за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК на заплатения адвокатски хонорар за защита пред касационната инстанция. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуалното представителство на ответниците по касация се изразява в изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и действителната фактическата и правна сложност на делото. Поради това и на основание чл. 78, ал.5 ГПК във връзка с чл.9, ал.3 и чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде намалено до размера на сумата 1 000 лв. Водим от гореизложеното съдът