Определение № 2259 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 560/19.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 463/2024 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ срещу определение № 637/29.08.2024 г. по гр.д. № 179/2021 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса в размер на 13 423 лева върху размера на исковете, за които производството е прекратено поради отказ от исковете. Насрещните страни Ж. Б. К., В. Д. К. и Б. Д. К. не са подали писмен отговор. Частната жалба е допустима: подадена е от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел следното: КОНПИ е публично държавно управление, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. дело № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Доводите в жалбата, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество касае публично вземане, не са основателни. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред. Безспорно също така, положително решение по чл.154 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. В заключение, доколкото друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото в зависимост от резултата, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение по чл.84, т.1 ГПК. Поради това частната жалба е неоснователна. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи, че КОНПИ не дължи държавна такса на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ по прекратените поради отказ искове в изложението си на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят КОНПИ поставя правния въпрос (дословно): Дължи ли КОНПИ държавни такси върху размера на исковете, за които производството е прекратено поради отказ от иск на основание чл.233 ГПК, предявен с правно основание чл.153, ал.1 или ал.2 от ЗОНПИ? Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.280 ГПК, като твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с няколко решения на Софийски градски съд и едно решение на Великотърновския окръжен съд. Противоречието с решения на окръжни съдилища не е предвидено в действащите и приложими в случая разпоредби на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК като допълнително основание по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради което не следва да се обсъжда дали е налице твърдяното противоречие по поставения въпрос с приетото в тези решения. Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие и с решение № 215/12.10.2017 г. по гр.д. № 432//2017 г. на ВКС, IV г.о. Това решение е постановено в производство по чл.290 ГПК. По него е даден отговор на процесуалноправния въпрос за дължимостта от КОНПИ на държавната такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.). По въпроса съставът на ВКС е приел, че отмененият ЗОПДИППД не съдържа специални разпоредби за държавните такси, дължими за производството по предявени от КУИППД искания пред окръжните съдилища. След което, като е тълкувал отделни разпоредби на този отменен закон (чл.12, ал.1, чл.13, чл.28) съставът на ВКС е приел че, КУИППД, чийто правоприемник е КОНПИ, не дължи държавна такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.) пред всички инстанции. Настоящият съдебен състав приема, че въпросът, на който е даден отговор с това решение на ВКС (при липса на специални разпоредби за държавните такси в отменения ЗОПДИППД), е различен от поставения от жалбоподателя въпрос и от разгледания от Бургаския апелативен съд въпрос, който е по приложението на правилото на чл.157, ал.2 ГПК от друг закон – Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, обнародван в ДВ бр.7 от 19.01.2018 г. (след постановяване на посоченото решение на ВКС) с изменено заглавие (ДВ, бр.84 от 06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Поради това не е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а ответниците не претендират разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. При служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че производството по делото е образувано без частният жалбоподател КОНПИ да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 15 лева, каквато с оглед изложеното по-горе дължи и която с оглед изхода от това производство следва да понесе, поради което следва да бъде осъден да я заплати. Воден от изложеното съдът