Определение № 1667 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пътстрой-Габрово“ АД против решение №182 от 22.07.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №281 по описа за 2024 г. на Габровския окръжен съд, състав II, с което е отменено решение № 185 от 16.04.2024 г. по гр. д. № 53 по описа за 2024 г. и е постановено друго за осъждане на дружеството да заплати на С. И. А. 20 776,04 лв. неизплатено трудово възнаграждение, договорено съгласно чл.13, ал.1 от Браншови колективен трудов договор от 17.06.2022 г. за периода 10.01.2021 г. до 1.09.2023 г. и 2 665,99 лв. лихва за забава върху главницата за периода 10.01.2021 г. до 1.09.2023 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат релевирани правни твърдения, които не са били включени в исковата молба и не са представени под формата на пояснения и допълнения по реда на чл.143, ал.2 от ГПК или под формата на становище по твърденията на ответната страна в отговора на исковата молба по реда на чл.143, ал.3 от ГПК и може ли тези правни твърдения да бъдат приети от въззивния съд като обуславящи въззивното решение? С. И. А. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Габровския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С. А. е посочил в исковата молба, че е работил в ответното дружество на длъжността „ инспектор здраве и безопасност при работа, а при нужда техник транспортно средство“, когато със заповед № 62 от 29.08.2023 г. трудовото правоотношение е било прекратено. За тригодишен период преди завеждане на исковата молба не му е изплатено пълното трудово възнаграждение, дължимо по Браншови колективен трудов договор от 10.09.2022 г. и Браншови колективен договор от 17.06.2022 г. Съгласно чл.13, ал.1 от първия договор на ниво предприятие работодателят и синдикатите не могат да договарят по-ниски трудови възнаграждения по категории персонал от определените в Приложение № 1. Според това приложение основното му трудово възнаграждение би следвало да се изчисли, като се умножи минималната работна заплата с коефициент 1,9 а работодателят му е плащал възнаграждение в по-нисък размер. Ето защо е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати дължимата разлика в размер на 20 776,04 лв. и 2 665,99 лв. лихва за забава върху главницата. В отговора на исковата молба „Пътстрой-Габрово“ АД е възразило, че няма доказателства относно задължителната сила на посочените от ищеца два браншови колективни трудови договора по отношение на дружеството. Не са изпълнени формалните изисквания за тяхната валидност-вписване в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съгласно изискванията на чл.53, ал.3 от КТ, липсват доказателства за представяне на копие от браншовия колективен трудов договор и вписване в информационната система на Националния институт за помирение и арбитраж съгласно чл.53, ал.5 от Кодекса на труда, не е издадена заповед на министъра на труда и социалната политика по чл.51б, ал.6 от КТ, респективно няма обнародване на такава заповед в неофициалния раздел на Държавен вестник, както изисква чл.51б, ал.6 от КТ, няма доказателства относно представителността на работодателската браншова организация Българска браншова камара „Пътища“ по смисъла на чл.36 от Кодекса на труда. Габровският районен съд е изложил съображения, че браншови колективен договор се прилага по отношение на работника/служителя, когато е член на подписалия го синдикат, или се е присъединил към договора изрично. Този договор обвързва работодателя или когато е член на подписалата го браншова камара „Пътища“, или да е издадена заповед съгласно чл.51б, ал.6 от КТ на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, относно разпростиране прилагането на договора във всички предприятия от отрасъла или бранша съгласно чл.51б, ал.6 във връзка с ал.4 от същия член на КТ. В случая ищецът не е ангажирал доказателства, че той е член на една от подписалите договора синдикални организации, или че се е присъединил изрично към него, нито доказателства, че ответникът е член на браншова камара „Пътища“, от чието име е подписан браншовият колективен трудов договор, или че има заповед на министъра на труда и социалната политика по чл.51б, ал.6 от КТ за задължителното му прилагане във всички предприятия от отрасъла или бранша. Ето защо е приел, че клаузите на браншовия колективен трудов договор не са приложими в случая и е отхвърлил предявените искове. Във въззивната си жалба С. И. А. е заявил, че по делото е доказана обвързаността на страните с клаузите на браншовия колективен трудов договор. Той е не само член на синдикалната организация „Пътно дело-КНСБ“, но е и неин председател, което е видно от приетия по делото КТД в сила от 3.01.2023 г. От клаузите на чл.4, чл.5 и чл.6 от този договор се изяснява, че браншовият колективен договор е валиден за всички предприятия от бранша. Освен това ответникът не е оспорил членството си в браншовата камара, а само отделни обстоятелства, свързани с изискванията на закона за валидация и оповестяване на браншовия колективен трудов договор. Габровският окръжен съд е счел за неоснователно възражението на работодателя, че браншовият колективен договор не разпростира действието си по отношение на процесното трудово правоотношение. Според въззивния съд ответникът не е оспорил членството си в Българска браншова камара „Пътища“, а от доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил не само член, но и председател на синдикалната организация, от чието име е бил подписан договорът. Ето защо е приел, че работодателят дължи посочения в Приложение № 1 към БКТД минимален размер на трудовото възнаграждение, а според приетата по делото счетоводна експертиза го е заплащал в по-нисък размер. Затова е отменил първоинстанционното решение и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца установената разлика от 20 776,04 лв. и 2 665,99 лв. лихва за забава върху главницата. Съставът на ВКС констатира, че въззивният съд не е посочил в решението си доказателствата, които установяват членството на ответното дружество в Българската браншова камара „Пътища“. Изводът за обвързаност на ответното дружество от браншовия колективен трудов договор е основан единствено върху немотивираното схващане на въззивния съд, че това дружество не е оспорило членството си. Този извод е направен в нарушение на основополагащия доказателствен принцип, че всяка страна е длъжна да установи изгодните за нея факти/чл.154 от ГПК/. Накърнен е и принципът на равенство на страните, тъй като разпоредбата на чл.155 от ГПК задължава съда да съобщи на страните кои факти счита, че не подлежат на доказване, за да съобразят те своето процесуално поведение с това становище. В случая въззивният съд едва с решението си по делото е приел за ненуждащо се от доказване обстоятелство, че ответното дружество членува в браншовата организация, лишавайки страната от възможността да се защити. Нарушенията на основополагащи принципи на гражданския процес се установяват от съдържанието на въззивното решение и представляват очевидна неправилност, поради което на това основание следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение