Определение № 362 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4198/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от [община] касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пазарджишки окръжен съд решение № 212/09.06.2023 г. по гр.д. № 303/2023 г., с което е потвърдено решение № 171 от 21.02.2023 г. по гр.д. № 2646/2022 г. на Пазарджишки районен съд, с което са уважени исковете на Л. С. И. срещу [община] по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, както и основанията по чл. 280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Пазарджишкият окръжен съд е приел за неоснователни доводите за недопустимост на иска и на първоинстанционното решение, като е счел, че е налице редовно упълномощаване на адвоката за извършване на всички действия по делото по предявяване на иска и осъществяване на процесуално представителство, като пълномощното, удостоверяващо представителната власт на адв. Б., е представено още с исковата молба, а и такъв пропуск сам по себе си не води до недопустимост на иска и на съдебното решение, а задължава съдилищата да предприемат действия по отстраняването на нередовността. Изложил е, че по делото не са ангажирани доказателства за намаляване обема на работата по смисъла на чл.328 ал.1 т.3 КТ, като неприемането на бюджета на Общината за 2022 г. е без значение за спора, а и е невярно. Позовал се е на последователната съдебната практика, съгласно която, намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, което състояние трябва обективно, фактически да съществува и да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез процесната трудова функция. В конкретния случай изначално длъжността на ищцата била от такова естество, че това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е невъзможно или поне трудно приложимо. Работодателят не е доказал наличие на това основание, като се има предвид че Об.С е орган на местно самоуправление и той е функционирал и продължава да функционира, което е и наложило възлагане на същата дейност на друг служител, като обслужваща и подпомагаща дейността на Об.С. Изцяло е споделил и изложените от първоинстанционният съд мотивите относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Относно другия довод за незаконосъобразност на уволнението, въведен в исковата молба, за липата на предложение на председателя на Об.С по чл.29а ал.6 от ЗМАМС, е счел, че счел, че разпоредбата на този текст е императивна- кметът на общината не може да назначава или да освобождава служители в звеното, за които не е направено писмено предложение от председателя на общинския съвет, и несъобразяването й е самостоятелно основание за уважаване на предявените искове. С оглед изхода на спора по главният иск е уважил и предявените акцесорни искове по чл.344, ал.1, т. 2 т.3 КТ. По основанията за касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК, тъй като от данните по делото не може да се направи предположение, че е процесуално недопустимо. Вероятната недопустимост е аргументирана с доводи за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба- подписана от адвокат без представителна власт, която нередовност не е отстранена. Съдът винаги взема предвид липсата на представителна власт на процесуалния представител и по силата на чл. 101 от ГПК дава указания за отстраняването на този недостатък, определяйки срок за това. Липсата на представителна власт ще е налице винаги когато по делото не е приложено изискуемото се по чл. 33 от ГПК пълномощно. В случаите, когато такова е приложено, то е налице доказателство установяващо наличието на представителната власт, поради което съдът извършва преценката дали извършеното от процесуалния представител действие е без представителна власт при съобразяване с обема на предоставените с пълномощното права. Той обаче не може както по искане на насрещната страна, така и служебно да извършва проверка дали представителната власт на пълномощника е надлежно учредена или не без да има позоваване в тази насока от страната, която твърди, че е ненадлежно представлявана. В случая с исковата молба е представено пълномощно от 17.08.2022 г., с което ищцата е упълномощила адв. Б. да я „представлява /защитава/ по тр. дело №…. по описа за 2022 г. на РС- Пазарджик, като завежда и води делото до приключването му на всички инстанции…“. Липсата на посочен в пълномощното № на делото, което ще бъде образувано по- късно по подадената искова молба, не води до липсата на представителна власт на адвоката, както твърди Общината. Ето защо и не е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Императивно ли е изискването на чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА при освобождаване на служител от звеното по чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА да е направено предложение от председателя на общинския съвет в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, тогава когато председателят е в отпуск по болест и е във фактическа невъзможност да направи това предложение?“, по който въпрос сочи като основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така повдигнатия в изложението въпрос макар и формално да покрива общото основание за допускане до касация по чл.280, ал.1 ГПК, няма претендираното от касатора значение. Разпоредбата на чл.29а, ал.6 ЗМСМА е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съгласно тази разпоредба, служителите в звено, което подпомага работата на общинския съвет, се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, като кметът на общината не може да назначи или освободи служители на звеното, за които не е направено писмено предложение от председателя на общинския съвет. Въззивният съд не е направил изводи, които да противоречат на визираната правната норма. Липсват и изложени от касатора твърдения за непълнота или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване, нито за формирана при неправилно приложение на закона практика. Ето защо и въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по поставения въпрос. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „При постановяване на съдебно решение, следва ли или не следва съдът да се произнася по несъществуващи правни норми?“, относно който се твърди както основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и основанието по чл.280, ал.2, пр. 2 ГПК. Основанието „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК /а не чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което основание се позовава касатора / е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, противно на изложеното от касатора, въззивният съд не се е произнесъл по отменени и несъществуващи правни норми, а е допуснал техническа грешка в мотивите на решението си като вместо чл. 225, ал.1 КТ /по който иск се е произнесъл/, е записал- „чл.344, ал.1, т. 3 КТ във връзка с чл.255, ал.1 от КТ“ и вместо „чл.242 КТ“, е записал „чл.242, ал.1 КТ“. Атакуваното решение не може да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 по въпросите: 1/. „Дали уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ предполага съществуваща връзка между намаления обем на работа на конкретна дейност и осъществяваната трудова функция на освободения служител ?“; 2/. „Намаляването на обема на работа се отнася към дейността на предприятието изобщо или към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция ?“; 3/. „Фактът на намаляване обема на работа свързан ли е с изпълняваните от служителя трудови функции?, както и на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/.„При непровеждане на заседания на общинския съвет, следва ли процеса на намаляване обема на работа да бъде проследен към дейността на общинския съвет изобщо, или да бъде проследен към конкретната дейност, реализирана чрез осъществяваната трудова функция на освободения служител - организиране провеждането на заседания на общинския съвет ?“ и 2/. „Когато трудовите функции на освободения служител са свързани с провеждането на заседания на общинския съвет, при непровеждането на заседания на Об.С, налице ли е намаляване обема на работа, което да е съотносимо към трудовите функции на освободения служител ?“. Въпросите непокриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не са обусловили единствено решаващата правна воля на съда, обективирана в решението му. В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд се е позовал не само на липсата на доказано от работодателя наличие на основанието по чл.328, ал.1, т. 3 КТ- намаляване обема на работа, а и на нарушение на императивната разпоредбата на чл..29а, ал.6, изреч. 2 ЗМСМА, като самостоятелно и достатъчно основание за уважаване на предявените искове. Ето защо, по изложените по- горе съображения, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационното обжалване на решение № 212/09.06.2023г. на ОС- Пазарджик, 1 гр. състав, постановено по гр.д. № 303/23г. По делото липсва направено от Л. И. искане за присъждане на разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение,