Определение № 5870 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4637/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4160/04.10.2024 г. на И. С. И., [населено място], чрез адвокат Р. Н., срещу въззивно решение № 166/12.07.2024 г. по в. гр. д. № 244/2024 г. на Окръжен съд – Габрово. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Извършеният отказ от наследство на един от наследниците - съсобственици уголемява ли дяловете в общата съсобствена вещ на останалите съсобственици; 2. Подлежи ли на вписване съдебното решение, с което се отменя направен отказ от наследство; 3. Невписаното съдебно решение, с което се отменя отказ от наследство на един от съсобствениците, има ли действие спрямо останалите съсобственици в общата вещ. Ответникът по касация Р. С. П., [населено място], чрез адвокат С. Банкова, е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 83 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 1129/2023 г. на Районен съд – Габрово в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. С. И. против Р. С. П. иск за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик за разликата над 1/6 ид. ч. до 1/4 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; за разликата над 1/6 ид.ч. до 3/4 ид.ч. от таванско помещение № 6, с площ от 7,68 кв. м.; за разликата над 1/6 ид. ч. до 3/4 ид. ч. от избено помещение /маза/ №5, с площ от 7,68 кв. м.; за разликата над 1/6 ид. ч. до 3/4 ид.ч. от 4,197 % ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор **** и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, както и за разликата над 1/6 ид. ч. до 3/4 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; за разликата над 1/6 ид. ч. до 3/4 ид. ч. от прилежащите 1,178 % ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор **** и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за собственост върху жилище строено върху държавно място от 1985 г. С. И. И. и М. К. И. са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, ведно с мазе № 5, таванско помещение № 6, гараж № 2 и прилежащите към апартамента и гаража идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята. С. И., починал на 21.11.2007, е оставил за свои законни наследници съпругата си М. И. и децата си – И. С. И. и Р. С. П.. Към този момент М. И. е станала собственик на 4/6 ид.ч., а И. И. и Р. П. на по 1/6 ид. ч. от процесните имоти. Установено е, че собствените на Р. П. 1/6 ид.ч. от имотите са продадени на публична продан на ответника Р. С. П.. Съдът е констатирал е налице вписване от Р. П. на отказ от наследството на баща й С. И., който е унищожен с влязло в сила решение № 401/16.11.2015 г. по гр. д. № 1324/2015 г. на Районен съд – Габрово. С договор за дарение от 03.04.2023 г. М. И. е прехвърлила на М. И. И. правото на собственост върху 3/4 ид.ч. от апартамента и гаража, ведно с прилежащите помещения и съответните ид.ч. от общите части и правото на строеж. Съдът е направил извод, че М. И. е била собственик на 2/3 ид.ч. от процесните имоти, поради което валидно прехвърленото право на собственост от нея е само в рамките на посочения обем. Като ирелевантно е преценено възражението на И. И. относно размера на прехвърленото право на собственост от неговата майка, доколкото предмет на делото е правото на собственост на ищеца. Посочено е, че съгласно установената практика на ВКС унищожаването на отказа от наследство е относително и има действие само по отношение на кредитора, който го е поискал, само доколкото е необходимо за удовлетворяване на неговото вземане и само до размера на наследството, предмет на отказа. В заключение е прието, че поради унищожаването на направения от сестрата на ищеца отказ от наследството на техния баща, неговият дял от наследството не се е увеличил, поради което същият притежава 1/6 ид.ч. от процесните имоти. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият въпрос за правните последици на извършен отказ от наследство, не предпоставя допускане на касационно обжалване. Касаторът не сочи решения на ВКС, на които обжалваното да противоречи по поставените въпроси. В установената си практика ВКС /напр.решение № 489/22.04.2008 г. по гр.д. № 2220/2007 г., V г.о./ приема, че искът по чл. 56 ЗН представлява частен случай на общия П. иск по чл. 135 ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, но за разлика от него, в чл. 56 ЗН субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква. Унищожаването на отказа е относително - то е по отношение само на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. След удовлетворяване на кредитора по посоченото вземане, отказът остава действителен за останалото в наследството имущество и по отношение на непредявилите този иск кредитори и всички трети лица. Оттук следва, че наследственото имущество остава в притежание на наследниците, приели наследството, но за тях се поражда отговорност със същото това имущество за задължението на отказалия се наследник. В случая наследствените идеални части от процесните имоти, с които се е увеличил делът на приелите наследството наследници на С. И., са продадени на публична продан, респективно правото на собственост върху тях с влизане в сила на постановлението за възлагане е преминало в купувача по публичната продан. Вторият и третият въпроси са неотносими за решаващите правни изводи на въззивния съд и също не обуславят допускане на въззивното решение до касационен контрол. Без значение за крайния изход на спора по настоящото дело е вписването на исковата молба, респ. съдебното решение по иска по чл. 56 ЗН. Трайно в съдебната практиката се приема, че оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба цели да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица /правоприемници на ответника по иска/ след вписването. Ищецът по настоящия иск е придобил права върху наследственото имущество вследствие на направения отказ преди предявяването на иска по чл. 56 ЗН. С оглед конститутивното действие на положителното съдебно решение по този иск, направеният от неговата сестра отказ от наследство е непротивопоставим на кредитора /ищец по иска по чл. 56 ЗН/, респ. включените в него имуществени права са годен обект за насочване на принудително изпълнение. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото касатора И. С. И. следва да заплати в полза на ответника по касация Р. С. П. сторените от него в настоящото съдебно производство разноски от 700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.