Определение № 529 от 13.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1806/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, пр. 2 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], със седалище [населено място] срещу определение № 3080 от 19.10.2012 г. по ч. гр. д. № 2859/2012 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5701 от 04.05.2012 год., постановено по гр. д. № 2006/ 2010 год. на Пловдивски районен съд в обжалваната му част. С първоинстанционният акт е изменено решение от 28.02.2012 год. по гр. д. № 2006/2010 г. на ПРС в частта за разноските, като е осъдено [фирма], [населено място], Пловдивска област да заплата на „ Д.” Е. сумата 740 лв. деловодни разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 22755/2009 г. на СРС и е оставена без уважение молбата в останалата част до пълния претендиран размер от 2 841,94 лв. По съображения за процесуална незаконосъобразност, подробно изложени в частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Ответникът „ Д. Б.” Е., [населено място], обл. П. не взема становище по частната касационна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното въззивно определение е изключено от касационен контрол, поради което частният жалбоподател не разполага с процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба. Съгласно чл. 248, ал.3, изр. 2 ГПК определението за разноски се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение, а съгласно чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год. от обсега на касационния контрол са изключени търговските дела с цена на иска под 10 000 лв.. В случая с влязло в сила решение № 794/28.02.2012 год. по гр. д. 2006/2010 год., първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 168,44 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 72,52 лв.. Следователно първоинстанционното решение е изключено от касационен контрол по силата на императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което, според чл.248, ал.3, изр.2 ГПК на касационен контрол не подлежи и определението за присъдените на страната деловодни разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение