Определение № 698 от 09.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 671/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Производството е образувано по жалба на М. К. С. срещу определение от 13.05.2009г. по гр.д. №82/2009г. на Бургаски АС, с което е потвърдено определение от 08.04.2009г. по гр.д. №154/2009г. на Ямболски ОС, с което делото е изпратено за разглеждане от Ямболски РС. Жалбоподателката поддържа, че с определението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касацинно обжалване на същото. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде изпратено за разглеждане от Ямболски ОС. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, при за установено следното: Частната жалба следва да се остави без разглеждане. С определение от 08.04.2009г. по гр.д. №154/2009г. на Ямболски ОС, като е установил че предявените от М., К. и С. К. искове са с правно основание чл.200 КТ, на основание чл.104, т.4 ГПК е изпратил делото за разглеждане от Ямболски РС, тъй като се касае до трудов спор. С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на окръжният съд, за това че спорът като трудов следва да бъде разгледан като първа инстанция от районния, а не от окръжния съд, поради което е потвърдил определението му, с която последният е прекратил делото пред себе си и го е изпратил за разглеждане от Ямболски РС. В изложението по допустимост на жалбата жалбоподателят е посочил като процесуален въпрос, разрешен с обжалваното определение, този за възможността спор по чл.200 КТ да не бъде разгледан по правилата за подсъдност на трудовите спорове, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че частната жалба срещу постановено от въззивният съд определение не следва да бъде допускана до касационно обжалване. В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото пред Ямболски ОС, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, а именно за родовата подсъдност по искове с правно основание чл.200 КТ, но той е дал разрешение на този въпрос в съответствие с точния смисъл на закона- чл.104, т.4 ГПК. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице визираното в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Същото е постановено при точно приложение на процесуалния закон и не е от значение за развитието на правото, тъй като не е налице неясна разпоредба, в който случай чрез тълкуване следва да се попълни непълнотата в закона, като се доразвие действуващото право. Предвид изложените съображения, съдът