Определение № 2176 от 16.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1018/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Модул“ ЕООД срещу решение № 1449/18.12.2025 г. по гр.д. № 2516/2025 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е отменено решение № 3058/16.06.2025 г. по гр.д. № 16157/20253г. на Районен съд-гр.Пловдив и са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове на касатора срещу К. П. – за установяване на вземане по чл.233 ал.1, изр.2-ро ЗЗД за сумата от 14 456,42 лв., представляваща обезщетение за вреди, възникнали при ползване отдаден под наем л.а.“Рено Клио“ с рег. [рег.номер на МПС] по договор за наем от 09.04.2021 г., и на вземане по чл.86 ЗЗД за сумата от 2908,31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.05.2021 г. – 10.04.2023 г. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, както и с процесуалните правила. Поддържа се, че въззивният съд е формирал правилни изводи относно съществуването на спорните вземания, но е неправилен изводът, че след като исковете не са доказани по размер, те подлежат на отхвърляне. Според касатора този извод на въззивния съд е в противоречие с нормата на чл.162 ГПК, която не допуска да се отхвърли искът поради недоказаност на неговия размер. В нарушение на тази норма второинстанционният съд не е назначил съдебна експертиза, която да даде заключение за размера на вредите, нанесени от ПТП на наетия автомобил, доколкото не са кредитирани представените по делото оценки – едната на независим експерт, а другата е изготвена за целите по застрахователната щета. Допуснато е във въззивното производство съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което представлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответникът К. П. е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на въззивното производство са предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК от „Модул“ ЕООД искове за установяване на вземания срещу К. П. за сумата от 14 456,42 лв. - обезщетение за вреди, причинени от ПТП през време на ползването на нает л.а.“Рено, модел Клио“ с рег. [рег.номер на МПС] по договор за наем от 09.04.2021 г., както и за сумата от 2 908,31 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.05.2021 г. - 10.04.2023 г. Прието е от решаващия съд, че едва с въззивната жалба са направени възражения за нищожност на договора за наем, поради което те подлежат на разглеждане при спазване на разясненията, дадени в ТР № 1/27.04.22г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС - само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция е намерила, че не е налице противоречие на процесния договор с клауза от Общите условия на "Райфайзен лизинг България" ЕООД за финансов лизинг, а евентуалното противоречие с клаузата на чл. 4, ал. 3 от ОУ на "РЛБГ" за финансов лизинг не прави договора нищожен като сключен в противоречие на закона или неговото заобикаляне. Не е налице противоречие на договора с добрите нрави. Констатирано е, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи.

Доколкото наемодателят не е задължително да е собственик на отдадената под наем вещ, а ищецът претендира вреди в качеството му на наемодател, въззивната инстанция е приела за ирелевантно обстоятелството, че по силата на договор от 23.05.2023 г. трето лице - "Спектър - М" ЕООД е придобило собствеността върху автомобила. Решаващият съд е намерил за безспорно, че през периода на действие на процесния договор в резултат на настъпило край [населено място] ПТП на 10.04.2021 г. отдаденият по наем автомобил е бил увреден. По отношение размера на вредите въззивната инстанция е разяснила, че оценката на вредите, дадена от независим експерт, и изготвената за целите на застрахователната щета оценка представляват частни експертизи, които не са годни доказателствени средства. Частната експертиза би могло да се ползва като доказателство само при изрично съгласие на всяка от страните, но в случая е направено оспорване от въззивника /ответник/. След като не са събрани по надлежния ред други доказателства за размера на предявения иск по чл.233 ЗЗД, е прието, че искът по чл.233 ал.1, изр.2-ро ЗЗД следва да се отхвърли, както и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК –

1. „При наличие на доказателства за основателност на иска задължен ли е съдът да приложи нормата на чл.162 ГПК?“

2. “Следва ли съдът, когато искът е доказан по основание, да определя размера му по своя преценка въз основа на приети по делото частни екпертизи, които имат доказателствената сила на частни писмени документи и не са оспорени от страната, или следва да назначи експертиза?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираните в изложението към касационната жалба решения на ВКС по чл.290 ГПК, съдържащи разяснения по приложението на чл.162 ГПК.

Посочено е и основание по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност.

Касационният съд намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В утвърдената практика на ВКС е застъпено принципното становище, че понятието "очевидна неправилност" представлява квалифицирана форма на неправилност, която обаче е различна от неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото и извършените от въззивния съд процесуални действия. Посоченото основание ще е налице при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК касационният съд не констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които да са довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт.

Настоящият състав на касационния съд намира, че с оглед решаващите мотиви на въззивния съд поставените въпроси, свързани с приложението на чл.162 ГПК, удовлетворяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси са част от правния спор и обуславящи за правните изводи на въззивния съд - от значение са за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационният съд констатира, че по отношение на поставените въпроси е осъществено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а за проверка на съответствието на въззивното решение с цитираните от касатора ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 175/06.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, решение № 133/18.06.2014 г. по гр.д. № 5247/2013 г. на ВКС, решение № 91/01.06.2015 г. по гр.д. № 5023/2014 г. на ВКС, решение № 192/13.10.2015 г. по гр.д. № 21899/2015 г. на ВКС, решение № 141 от 08.10.2015 г. по т.д. № 2140/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 106 от 22.10.2019 г. по гр.д. № 4773/2018 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, решение № 75 от 05.04.2016 г. по гр.д. № 4880/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 188 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 4295/2018 г., Г. К., І Г. О. на ВКС следва да се допусне касационно обжалване.

Във връзка с правомощието си съгласно указанията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС приема, че двата въпроса следва да се обединят и уточнят по следния начин – „Длъжен ли е съдът на основание чл.162 ГПК служебно да назначи съдебна експертиза, когато искът е доказан по основание, но за установяване на неговия размер не са представени годни доказателства?“

С оглед на изложеното касационният съд намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по посочения по-горе въпрос.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд