Определение № 440 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3732/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ю. П., подадена от пълномощника му адвокат Г. Т., срещу решение № 5186 от 28.08.2020 г. по възз. гр. д. № 2003/2020 г. на Софийския градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение№ 551938 от 02.12.2018 г. по гр.д. №8128/2017 г. на Софийския районен съд е осъден да заплати на Д. Г. С., [населено място], обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2000 лв. Въззивният съд е приел, че е установено противоправното и виновно поведение на ответника, извършил непристойни действия спрямо ответницата, изразяващи се в употребени думи и изрази, за което деяние той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.2 НК. От представения препис от одобрено споразумение от 30.11.2016 г., постановено по НОХД № 647/2016 г. по описа на РС - Сливница, с което ответникът по иска е признат за виновен в това, че на 26.05.2016 г., около 19, 30 часа на ГКПП "Калотина", общ. Драгоман, е причинил лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в изкълчване на междуфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка, оток в окосмената част на главата, повърхностно охлузване в областта на лява подбедрица, задколянна ямка и овално охлузване по предната повърхност на десния глезен, довело до болка и страдание на длъжностно лице - Д. Г. С. - старши полицай при ГКПП "Калотина" при изпълнение на службата й, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Осъден е на лишаване от свобода от 9 месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Със същото споразумение ответникът е признат за виновен в това, че на 26.05.2016 г., около 19, 30 часа на ГКПП "Калотина", общ. Драгоман, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - предизвикал скандал на обществено място, крещял, отправял обидни думи към служителите на ГКПП "Калотина", като деянието му е съпроводено със съпротива срещу органи на властта - старши полицаи на ГКПП "Калотина", изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, изразяващи се в мятане, гърчене, криене на ръцете към тялото, за да не му бъдат поставени белезници и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - употребил спрямо Д. Г. С. - старши полицай при ГКПП "Калотина" обидни думи и закани. Осъден е на лишаване от свобода за срок от 1 година, като изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установи, че от деяние на ищеца на пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страх от преживяното и от възможността ищцата да стане отново обект на агресия от страна на ответника, чувство за накърнено лично достойнство, чувство за безпомощност. Отражението върху психиката на пострадалата се е проявявало в продължителен период от време - повече от 1 месец, довело е до промяна в професионалните й ангажименти, чувствала се е незащитена дори и на работното си място /поискала е да работи на втора линия от страх да не се срещне отново с ответника/, страхувала се е за своята и за тази на малолетното си дете безопасност. Непристойните действия /обиди и закани/ на ответника са станали достояние на неограничен кръг лица, извършени са спрямо ищцата в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на служебните й задължения, неговото поведение е било съпроводено и с физическо нападение, което обосновава извод за възникването на основателен страх у ищцата за осъществяването на заканите на ответника за физическа саморазправа. При съобразяване на така установените факти, включително интензитета на упражненото насилие и обстоятелствата, при които е извършено, енаправен извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, което би репарирало неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на процесния деликт, е в размер на 4 000 лв. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени правни въпроси, по отношение на които жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - за правилното приложение на принципа за справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посочено е Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС. Подаден е писмен отговор от Д. Г. С., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Т. М.. Изложени са твърдения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд. Повдигнатият въпрос е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Същият обаче е разрешен от него в съответствие с практиката на ВКС, включително с посочената от касатора. Въззивният съд е съобразил приетото в т. 11 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е съобразил приетото от практиката разрешение на поставения въпрос, като е посочил въз основа на кои конкретни обстоятелства е определил справедливия размер на обезщетението. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. На ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени и поискани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.