Определение № 89 от 08.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 109/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), срещу определение № 2554 от 13.10.2022г. по в.ч.гр.д. № 1491/2022г. на Апелативен съд – София. С обжалваното определение е потвърдено определение от 21.02.2022г. по т.д. № 707/2020г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба на синдиците в частта на предявените искове за установяване на нищожност, на основание чл. 3, ал. 3 от ЗБН, на прихващане, извършено от С. И. Ш. с изявление с вх. № 3622/24.08.2015г. Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. От насрещната страна С. И. Ш. не е подаден отговор на жалбата. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срок, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Съображенията са следните: Оспореното от синдиците прихващане е за задължения на С. И. Ш. по Договор за кредит от 09.12.2013г., от които 20 000 лева главница и 276. 36 лева договорна лихва. Съгласно изявлението с вх. № 3622/24.08.2015г. тези задължения са прихванати с вземане на С. И. Ш. като вложител по реда на чл. 6, ал. 2 от ЗГВБ, предвиждащ, че когато вложителят има задължения към банката от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗГВБ, се приспада размерът на задълженията. С оглед прихванатите две задължения и техния размер се касае за предявени от синдиците два иска за установяване нищожност на прихващане по реда на чл. 3, ал. 3 от ЗБН, с цена на исковете съответно 20 000 лева и 276. 36 лева (чл. 68 и чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК). Предявяването на установителните искове по чл. 3, ал. 3 от ЗБН от синдиците пред съда по несъстоятелността на банката е за попълване на масата на несъстоятелността (чл. 60, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗБН) и делото е търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 4 от ГПК, Глава тридесет и втора, уреждаща разглеждането и решаването на тези спорове като особено исково производство. Делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на това особено исково производство, е търговско (така мотивите към Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС), при което въззивното решение по конкретния спор с оглед цената на исковете (до 20 000 лева) и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК би било окончателно и неподлежащо на обжалване пред Върховния касационен съд. Поради това не подлежи на касационно обжалване и определението за връщане на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Въпреки че се касае за производство по несъстоятелност на банка, няма основание общото правило на чл. 274, ал. 4 от ГПК да не бъде приложено. Според чл. 47, ал. 1 от ЗБН постановените от съда по несъстоятелността определения и решения, свързани с производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, освен ако в ЗБН не е предвидено друго. Както се посочи, установителните искове, предявени по реда на чл. 3, ал. 3 от ЗБН, се разглеждат от съда по несъстоятелността, като в ЗБН не е предвидено отклонение от разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК относно обжалването. Същевременно ограничението по чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно определение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното определение се преценяват само по отношение на частни касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на частната касационна жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. При изложеното частната касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) по делото, като недопустима, подлежи на връщане. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. В сходен смисъл е и разрешението в Определение № 510 от 17.12.2020г. по ч.т.д. № 2214/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. На основание чл. 60, ал. 4 от ЗБН от „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) е дължима държавна такса по подадената частна жалба в размера по чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 15 лева, която сума да се събере от масата на несъстоятелността. Воден от горното съдът