Определение № 920 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3744/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 155 от 20.06.2025 г. по гр.д.№ 250/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Добрички районен съд от 20.01.2025 г. по гр.д.№ 841/ 2024 г. и по този начин ПРБ е осъдена да заплати на Р. С. Б. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, сумата 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на неоснователното й обвинение по пр.пр. № 10019/ 2017 г. на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура /СГП/ за извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК, което е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г. постановление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 15 000 лв до претендирания от 24 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото. Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответникът ПРБ в осъдителната му част. Поради това в отхвърлящата иска част въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила. Като основание за допускане на касационен контрол ПРБ повдига правните въпроси „следва ли да съществува пряка причинноследствена връзка между увреждането и претендираните вреди“ и „какво е съдържанието на понятието „справедливост” изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното приложение на чл. 52 от ЗЗД“. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна Р. Б. оспорва жалбата като поддържа, че поставените въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Излага и становище по същество за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до размер 15 000 лв, въззивният съд приел за установено, че с уведомление от 17.07.2017 г. от СГП, Специализирано звено „Антикорупция“ 01 група, на ищцата било указано, че следва да се яви на 19.07.2017 г. в 10 часа в сградата на СГП за снемане на обяснения. С постановление от 24.07.2017 г. по прокурорска преписка № 10019/ 2017 г. на СГП било образувано досъдебно производство, а с постановление от 27.07.2017 г. по него била привлечена като обвиняем и Р. С. Б. за това, че на 13.07.2017 г. в гр. Добрич, в сградата на Областната дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/, в качеството на длъжностно лице /директор на ОБДХ – Добрич/, с цел да причини вреди на дружеството „Меридиан 96“ ЕООД, ЕИК 124052768, нарушила служебните си задължения, като от деянието настъпили значителни вредни последици – имуществени, изразяващи се във финансови загуби и пропуснати ползи за дружеството за периода, в който обектът не е могъл да извършва дейност и неимуществени, изразяващи се в разстройване на нормалната търговска дейност на дружеството „Меридиан 96“ ЕООД, както и уронване на авторитета на ОДБХ – Добрич и създаване на недоверие у гражданите относно дейността на тази служба – престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК. По това обвинение се предвиждало наказание лишаване от свобода от една до осем години, като съдът можел да постанови и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност. На 31.07.2017 г. в Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ постъпило писмо от СГП - Специализирано звено “Антикорупция” 01 група, с което изпълнителният директор на агенцията бил уведомен, че Р. Б. е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство – пр.пр. № 10019/ 2017 г. Въз основа на това писмо със заповед № РД 11-1622/ 01.08.2017 г. изпълнителният директор на БАБХ наредил да се образува дисциплинарно дело срещу ищцата и със заповед от същата дата я отстранил от работа до приключване на дисциплинарното производство. На 13.06.2018 г. изпълнителният директор на БАБХ издал заповед № НК-8, с която наложил на д-р Р. Б. дисциплинарно наказание „уволнение“. По досъдебното производство били извършени ограничен брой процесуални действия по отношение на Б., на 30.07.2018 г. тя била разпитана, а на 20.05.2020 г. й били предявени материалите от проведеното разследване. С постановление от 23.05.2019 г. били отменени взетите по отношение на ищцата на 31.07.2017 мерки за процесуална принуда –„парична гаранция“ в размер 5 000 лв. и „забрана за напускане на пределите на Р България“ поради изтичане на срока по чл.234 ал.8 изр.1 НПК. С решение № 5083/ 29.04.2020 г. по адм.д.№ 5179/ 2019 г. на Върховен административен съд заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата била отменена, а с решение № 15387/ 11.12.2020 г. по административно дело № 9525/ 2020 г. на Върховен административен съд била отменена заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение. Наказателното производство, водено срещу ищцата, било прекратено на 23.10.2019 г. с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Добрич, потвърдено с определение № 330/ 25.11.2019 г. по ч.н.д.№ 384/ 2019 г. на Добрички окръжен съд, оставено в сила от Варненския апелативен съд с определение № 1/ 02.01.2020 г. по в.ч.н.д.№ 428/ 2019 г. При тези фактически установявания въззивният съд намерил предявения иск за доказан по основание. Привличането на ищцата като обвиняема и последващото прекратяване на образуваното срещу нея наказателно производство поради липса на престъпление, обосновавало извода за незаконност на прокурорското обвинение. ПРБ дължала на ищцата възмездяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Като неоснователни съдът определил възраженията на ответника, че не се явява легитимиран да отговаря за вредите, причинени на ищцата във връзка с уволнението й. От съдържанието на уволнителната заповед било видно, че в нея изцяло бил възпроизведен текста на постановлението, с което ищцата е привлечена в качеството на обвиняем. Съдът подчертал с оглед на това, че уволнението на ищцата от заеманата от нея престижна и ръководна длъжност безспорно е подсилило негативния отпечатък на започналото срещу нея наказателно преследване. Привличането на ищцата като обвиняема за извършено престъпление по служба и то в качеството й директор на ОДБХ-Добрич, провокирало стресова и травмираща ситуация, годна да причини негативни въздействия върху психиката и емоционалното здраве. В тази насока били и събраните по делото гласни доказателства, от които било видно, че ищцата много тежко приела прекъсването на кариерата си, градена в специфична и профилирана област; както уволнението й, така и повдигнатото обвинение било широко отразено в медиите, а това довело до влошаване на отношенията в семейството и с близки и приятели; загубила доходите си и имиджа си в обществото; била сериозно затруднена да си намери работа и се наложило да кандидатства за научна стипендия в Медицински университет - Варна. По време на наказателното производство ищцата търпяла негативни чувства и изживявания на притеснение за своята съдба; за изхода от производството; на наранено човешко достойнство и разрушен авторитет; стрес; емоционален дискомфорт, съпроводени с физически симптоми като повишено артериално кръвно налягане и безсъние. Интензитетът на тези преживявания бил значителен, тъй като Р. Б. била дългогодишен държавен служител в сферата на контрола, а и било повдигнато обвинение за тежко престъпление и то в сферата на професионалната й дейност. Съобразявайки тези обстоятелства и икономическото състояние в страната, съдът намерил, че адекватното парично обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в размер на 15 000 лв - около 29 средно аритметично изчислени минимални работни заплати за периода на продължителност на досъдебното производство от две години и пет месеца. Оплакванията на ПРБ за завишен размер на обезщетението съдът счел за неоснователни. Посочил, че ищцата е високо образован и реализирал се професионално човек, в зряла възраст, без предишни осъждания, обвинението било в сферата на професионалната й реализация, а случаят бил широко медийно отразен; незаконното обвинение засегнало честта и достойнството на ищцата, доброто й име в обществото, както и професионалния й авторитет. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В мотивите към обжалвания акт въззивният съд не е посочил, че не е необходимо да съществува пряка причинно следствена връзка между увреждането и претендираните вреди, нито фактически е присъдил обезщетение за вреди, които да не са пряка последица от незаконното обвинение. Освен това той е посочил в мотивите си всички установени по делото обстоятелства, имащи отношение към търпените от незаконно обвиненото лице неимуществени вреди и е отчел тежестта на всяко от тези обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение. При определянето на този размер съдът се е съобразил с указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г. и е изложил мотиви по всички доводи, направени от ПРБ за завишен размер на обезщетението, като е изложил съображения защо ги счита за неоснователни. Съдебната практика, формирана с конкретни актове на ВКС, на която касаторът се позовава в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не дава отговор на поставените въпроси, който да е противоположен на правните разрешения на въззивния съд. Различният размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в посочените от касатора съдебни решения се дължи не на противоположни правни разрешения, а на различни установени релевантни за определяне на този размер обстоятелства. По настоящето дело съдът е съобразил и установената практика /решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/ 2012 г., ІV г.о./, според която, ако незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се вземе предвид как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са завишени и незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Затова ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед този резултат ищцата има право на разноските за касационното производство /1 000 лв/, които следва да бъдат превалутирани в евро при условията на Закона за въвеждане на еврото в Република България. По изложените съображения Върховният касационен съд